В един капиталистически свят няма как да НЕ си роб на никой. Липсата на директен началник си е чиста заблуда, че "нямаш шеф", защото тогава всички клиенти ти стават шефове, а ти започваш да се отчиташ пред НАП, агенцията по вписвания и един куп други контролни органи.
Това беше една от многото причини да си размърдам мозъка и да направя нещо за себе си. Вече не съм роб на никой.
И в българското образование се върви със страшна сила в тази посока. Все повече безсмислени дейности.
Аз губя интерес към работата в момента, в който разбера, че за същата работа мога да получавам значително повече пари.
Загубата на интерес към работата е по-лоша от депресията