Познавам една такава. Разведе се с един, който я ревнуваше и пребиваше и след това отиде при друг - същия,но малко по-груб във всяко едно отношение

НЕ говорим за други държави, където жената може да претендира за нормална издръжка - в България не плащаш издръжка на жената, а само ако децата са присъдени на нея, плащаш на децата и то са такива смешни суми, които със сигурност и сега ги даваш за децата си, даже и в пъти повече! Виж ако НЕ работиш и разчиташ на нея...:), тогава вече ти е жално положението!

Отиваш и се консултираш с адвокат. При това положение е твърде възможно да се борите и за децата (за да не сменят те жилището си) и съответно (ако жената работи) да се борите и за издръжка на децата! Т.е. тя е в по-неизгодната позиция...Интересно ми е как "мъже" го раздават мрънльовци - ти имаш права, точно както и тя. Никой няма право да тормози никого!

11НЕ може да иска наем за жилище, което е неразделено и тя има право на обитание там. Единствено може да ползва своето право - т.е. да живее с нея. Щом се изнесъл - това си е негово решение! НЕ може и да раздели апартамента без съгласието на другия собственик - това е! :) НО пък се е отървал от тормоза, нали? Истината е, че ако жилището си е твое (както пишеш - "собствената къща"), т.е. придобито преди брака, Съдът няма как да го даде на нея.

До Продължение на 10За съжаление действително в закона има доста пропуски, от които се възползват подобни недобросъвестни хора...

До Материален интересВ такава ситуация "интерес" е малко пресилено, по-скоро необходимост. Защото е ясно, че за сама жена е трудно, да не кажа направо невъзможно да издържа 2 деца и да плаща квартира. Ако мъжът не плаща издръжка, пак следват разходи за адвокати и съдилища, а през това време децата се нуждаят от много неща. Сещам се за случай, когато развода дойде в момента, в който децата се отделиха и станаха самостоятелни .

Колегата й предлага тя да избере коя от двете възможни гарсониери иска. Също така предлага да й опрости наема, който близо 20 години не му е плащала. Тя и адвокатът й обаче намират начин да оспорят всяко възможно решение, което съдията предлага.Изглежда че нашето право дава възможност подобни процеси да се проточват до безкрай. И двамата съпрузи, за които пиша, са вече над 70 г.Тя е поискала развода, защото той е приписал имот в провинцията на свое дете от предишен брак.Коментарът е излишен.

Бивш колега се разведе още през 90-те години и до днес не може нито да вземе полагаемата му се част от жилището, нито пък да получи от бившата си жена наем за неговата половина от апартамента. Госпожата напусна работа още преди да се разведат и за да се издържа, получава пари от детето им, което отдавна е в чужбина.Апартаментът е делим на две гарсониери. Има нужното разрешение от общината. Бившата съпруга се е запънала за това, че едната гарсониера ще бъде с 1 кв. м. по-голяма от другата.

Много жени търпят насилника, защото няма къде другаде да отидат. Не всяка има живи родители. Не всяка е наследила от родителите си жилище. Или пък си има роден дом, но в селище, в което няма работа. Или при родителите й живее семейството на неин брат или сестра и там няма място за нея и за децата й.Други търпят просто защото той е богат и тя не иска друга да се намести при него. Това ще ощети нейните деца.Или той я издържа и тя не ще да започне работа, а това ще се наложи, ако го напусне.

Човек изпитва и срам заради това, че все още не е постигнал нещо (което според него е ценно и ще му придаде социална значимост). Или пък, ако вече е постигнал това нещо, се опасява, че ще стане за резил, ако го загуби.И в токсичната връзка с брачен/любовен партньор(ка), и в неприятните контакти с други лица, от които е в зависимост, човек търпи насилие (включително и психическо), само и само да не загуби нещо. И си мисли, че ако загуби това нещо, ще е по-малко стойностен за околните.

Триединството "срам, страх и вина" - според мен, това е интересна идея. Едва ли е в основата само на насилието в семейството.Човек ИСКА да постигне нещо (или да не загуби нещо), с една дума, страхува се да не загуби или пък да не успее да постигне това нещо.Същевременно си мисли, че има някаква лична вина, поради която не успява да постигне това нещо, но не губи надежда; или мисли, че по своя вина може да изгуби това нещо, ако вече го има.И освен всичко друго, се срамува (продължавам)

Основният въпрос е: Защо ЧОВЕКЪТ трудно се откъсва от своя насилник, а процесът на осъзнаване е дълъг, понякога с фатален край?Когато отговорим на основния въпрос правилно, ще получим отговор и на този за жените...

До АнонДОКТОРИЦАТА УМИШЛЕННО ПРОПУСКА ФАКТА ЧЕ МАКАР И ТОРМОЗЕНИ ЖЕНИТЕ---ВДОВИЦИ СА ПОВЕЧЕ ОТ МЪЖЕТЕ---ВДОВЦИ И ТАЗИ ТЕНДЕНЦИЯ СЕ ЗАСИЛВА ЗАТОВА Е НЕОБХОДИМО ДВИЖЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА НА МЪЖА ОТ ЖЕНСКАТА ЕМАНЦИПАЦИЯ

Жените, които вдигат скандали, си личат отпреди - смеят се от нищо, присламчват се, т. е. имат инстинкт за вкопчване и емоционални изблици. Двете страни на медала.

Защо го търпите?Ако се разведете, съдът да отсъди най-много 150 лв издръжка за детето. Сигурна съм, че сега плащате повече. Ако има претенции да се изнесете от семейното жилище, тогава ще ви плаща наем за вашата част, ако сте СИО. Консултация с адвокат струва от 20 до 50 лв. Струва си еднократно плащане, за да си научите правата и да спрете тормоза. Но се иска и малко смелост от вас. Стиска ли ви?

а докторицата нещо ще каже ли за женското насилие ? то е много по-травмиращо и често срещано, а именно говорим не за физическо,а за психическият тормоз на който са подложени милиони мъже.ще каже ли как трябва да се постъпи, ако сте с някоя в собствената си къща,която всяка вечер, като се приберете от работа ви вдига скандал все за нещо и ви заплашва,че ще се разведе ще ви вземе къщата,парите и ще и плащате издръжка. нека каже какво правим в този случай,че ми писна от феминистки онеправдани.

За жената насилникът автоматично се свързва със силен мъжкар, затова не им се иска да го загубят и все се надяват да ги заобича и да бъдат "неговата ***". Разбира се, не е същото ако насилникът е по принцип откровен и очевиден ***.