"Даваш повече, отколкото взимаш". Навсякъде си спомняли с добро за теб, защото си спазвал(а) този принцип.Това е благородно.Дано поне да са подчертавали, че те ценят.Но повечето шефове следват принципа "да го изцедя като лимон и да му плащам колкото е възможно по-малко, накрая, ако може, да не му изплатя част от парите!" Повечето колеги гледат да се разтоварят от някои задължения за сметка на някой друг.Такива хора заслужават ли рицарския ти жест? Те едва ли са прочели и разбрали "Дон Кихот".
Де да беше така, както ти казваш.У нас все още е жива народопсихологията ни от патриархалното общество - всеки да знае всичко за всички и да се намесва в чуждите съдби.Освен това, времената са трудни и повечето неща се уреждат чрез съдействието на близки и познати.Затова всеки се стреми да създава колкото е възможно повече контакти, а когато се окаже в затруднено положение, направо пита и малко познати хора "Имаш ли някаква връзка там?"Така трудовият колектив лека полека заприличва на махала.
Като те съкратят по донос на колега!Или след като шефът ти е постъпил непочтено с теб, а цялата стая колеги, на всеки един от които си помагал, или се траят като еди какъв си анатомичен орган, или подкрепят некоректния шеф и в негово присъствие ти говорят поучително - уж с цел да те вразумят, с добри чувства!Непременно да ги поканиш на обяд, а с шефа и с всеки един от колегите-предатели да се здрависаш приятелски!И да не забравиш да им оставиш "позитивно писмо", но без да споменеш майките им!
Сменил съм двайсетина работни места и навсякъде си спомнят с добро за мен. Има само един принцип - даваш повече отколкото взимаш. Когато се наложи да напусна дадена фирма пускам си молбата и се изнасям без шум - никакви прощални банкети, никакви имейли, никакви прегръдки. При напускането цялото ми същество е заето с новата работа, а за старата нямам време да мисля.
За фирмата две години. С цел уронване, престижа и авторитета на фирмата и работодателя. Не се коментира и изнася лична информация за фирмата и работодателя.
В държавните учреждения е така и поголовно работодателите, навлизат в личния живот на своите работници. Нарушават се поголовно правата на работника. Някои се толерират, поради наличие на"вуйчо владика, спрямо други с лични качества и и достойнства."Смесва се личния живот, това не е в плюс за работника. В много фирми се сключва договор, като дебело е подчертано за личния живот на работника и авторитета на фирмата и работодателя. В някои фирми, след като се напусне работа не се говори лична инфо.
У бюджета е така. Стават си близки, това е предпоставка за клюки и интриги. С новите изисквания в големите фирми не е така. На работа се работи! Не се говори с колегите за лични неща само по същество(относно работния процес) Не се говори по телефона, само важни и неотложни неща за кратко време. Хората си остават далечни и непознати, дори не си познават някои от колегите. Не изпитват нужда да черпят лична информация един за друг(да си обменят телефони, имели)
Инвестор.БГ АД © 2001-2017 Dnes.bg
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2017 Dnes.bg All rights reserved.
Contact Us | Advertising | Portfolio
8 неща, които трябва да направите, когато напускате работа