Иван Грозни отиде в БНТ, защото разполагаше с връзки. И в един момент се преориентира като от видеооператор се превърна в кинокритик. Все някой трябва да го помни. Иван Грозни.
По онова време по радиото пускаха само Гюрга Пинджурова. Аз въведох този стил - между филмовите представления, в антрактите да се пуска модерна музика. Само хитове ! На утвърдени изпълнители от световната поп сцена. В този смисъл може да се каже, че бях едва ли не пионер в тази област. И тук става въпрос за събития от края на 70 - те години на миналия век. От нашия випуск трябва да спомена имена като Пешо Брадата, Мариела, Благовеста, Шабан, Яшар, Коце от Червена Звезда, Иван Грозни...
До Анонименза да могат неблагодарници като теб да се образоват малко в историята на София, а също така и на киноизкуството.И не на последно място - новото не винаги означава по-добре.
Ехее ... велико кино беше Влайкова! Там в началото на 80-те тогавашното ми гадже Анета ми направи първата cвиpка. Спомням си че прожектираха филма "Серпико", ама и аз толкова го и гледах.
Добре, че Мария Влайкова е добавила клауза в завещанието сградата да се ползва само за читалище и кино, защото червените, сини и гербави общинари бързо щяха да му видят сметката.
Ех, какви години бяха по софийските кина.....Във "Влайкова" изгледахме една камара култови за 80-тте филми. Сега в София се напълни със селяни и кина в моловете, които не носят онова очарование и преживяване.
На антрактите между отделните кинопредставления в различните киносалони, а най - вече в кино Изток, връзвах тонколоните на киното към моя касетофон - Весна - 306. Вижте в Гугъла какво точно представлява този касетофон ! И бичех само Дийп Пърпъл ! Нещо, абсолютно забранено и недопустимо по онова време в София. Който и да ми направеше забележка за озвучаването, всекиму отговарях така : На моя отговорност го правя ! В интерес на истината никой не се заяде с мен. Имах пълна свобода на действие.
На отделни хитови филми тълпата изпочупии и изби всички стъкла в повечето киносалони в София. В кино Цанко Церковски многократно се стигаше до бой ! А набараха ли някой милиционер на улицата, случайно преминаващ, такъв як кютек му хвърляха, като му избиваха всякакво желание да въдворява ред. Даже по едно време от Съветското Посолство в София се бяха оплакали, че за софианци има кинопредставления, а за служителите на съветското посолство няма билети. Даже имаше по едно време и издадена такава
В София по онова време - преди 1989 година - даваха всички хитови филми, прожектирани и в Америка, и в западна Европа. Каквото излезеше в чужбина, това излизаше и тук. Всеки от старите софиянци помни дългите опашки за билети при прожектирането на хитови филми. Често можеше да чуеш около всяко кино въпроси от рода на : Еднобилетче повече ?Имаше случаи, в които се разменяха дефицитни за онова време стоки срещу закупуването на билети , които по нормален начин бе абсолютно невъзможно да се сдобиеш.
В кино Влайкова първоначално прожекционните апарати бяха снабдени с графитни пръчки вместо лампа.То си беше цяло изкуство как да нагласиш графитите, че да осигуряват оптимална работа с удължен срок на действие.Отделно от това имаше и тънкости как да заредиш филмовата лента, и то така, че да не се получи скъсване или блокиране. Каквото често пъти се случваше дори и на модерните за онова време прожекционни апарати в кино Сердика и Изток.
Магията и тракащата машина на чичо Митко: Кино "Влайкова"