До АнонименВие имате ли представа какво означава да станеш попечител на психично болен? Това е такова "дърво" за попечителя, че той освен да ходи с една папка документи по институциите и отвсякъде да чува, че проблема е негов и отговорността е негова.. нищо няма да се промени...Те роднини не искат да се занимават, пък камо ли комшиите. Попечителя има много задължения, а права никакви.
пенсия, уреден на заплатаЗа съжаление, почти във всеки институт има по някой такъв.Не е съвсем с ума си, но с връзки е настанен на работа и не прави нищо! Има ги най-много в институти, в които се ходи на работа само веднъж седмично.Но много по-скандално е това, че подобни хора се оказват с дипломи за висше образование. Нямам предвид интелигентните шизофреници, които могат да научат материала, а нещастни сла.боум.ни хора.Що се отнася до назначението, с връзки стават такива чудесии не само в БАН
До Анонимен 11Зависи от диагнозата! Все пак не е редно за една държава от Евро-съюза да не може да се погрижи за хората с психични разтройства!
А ако някоя от тези нещастници, в състояние на истеричен припадък подпали блока или убие някого, тогава кой ще е виновен? КОЙ ?!?!
Не просто решават сами, но и влияят върху кариерното развитие на свои колеги, които са здрави, знаещи и можещи, но нямат протекции. Имам предвид деца и внуци на професори в БАН, не само настанени на спокойна работа там /разбирай, абонирани за заплата/, но и своевременно снабдени с научни степени /чрез дисертации, написани от тате, дядо, свако и бако и защитени пред предварително "обработени" колеги/. Така те заемат научни длъжности и с право на глас участват, когато се решава нечия съдба!
И още по лошо ще става.Готви се цялостна отмяна на т.нар.попечителство.Независимо колко е зле човека трябва да решава сам. Целта е да не ги "ограбят" близки и попечители. Наскоро вървеше такава дискусия в МТСП.
Психичните болести са най-страшното нещо. Самият ад. А болният, който е оставен без грижа и лечение, особено ако се е влошил е 100% инвалид. Хора без ръце и крака някак си се оправят сами, но ако мозъка ти е засегнат, СПУКАНА ти е работата, ако нямаш стабилни и отдадени хора около себе си да ти помагат. Явно въпросните сестри не са освидетелствани и заради това социалните бръщолевят глупости, че трябвало да искат писменото им съгласие.
съседите да решат кой да стане попечител на сестрите и да се заведе дело, после лесно става настаняването. социалните нямат право без изричното съгласие на хората да направят каквото и да е
Жестоката истина е че горките жени ще се влошат още повече ако не се лекуват, но съседите докога ще смогват така? Изобщо какво прави цялото ни общество относно хората с психични проблеми оставени без близки? Няма ли една Европейска реална програма , която да бъде реализирана без да се мисли някой си колко да спечели , а да спечелят болните хора. Хората в държавните институци работят по документи, членове , алинеи. Те винаги може да се скрият зад някакви нормативи като опрадание.
Хем психичноболни, хем способни да решават сами!