Много ме кефят екскурзиите, пътуването с влак, непознати и чужди места. С чужди хора, които не познавам. Деца да са предимно. И родители, възрастни също. Крфят ме различните държави. Не мразя хората, това го правят де.пресантите. Като малка не смеех да погледна хората в очите. От една страна ме беше срам, от друга... Не можех да се запознавам с други деца, които не познавам, да им казвам здравей. Но като станах на 11, това някакси мина! Започнах и големи хора да гледам в очите.
Аз мнооого обичам да ходя на екскурзии, особено със самолет в други държави. Мнооого е готино, не мога да си представя дори, че някой може да го мрази!
Казано често, предпочитам собствената си компания, отколкото да ходя в некви дето хората се напинят да ме занимават с техните драми (се едно мойте не ми стигат). А най-мразя да ходя по улица, дето е фраш с народ. Направо издивявам.
Толкова много думи и все едно се карате на някого. На това се казва депресия. Асоцитивно състоние породено от отблъскващите го хора води до пълен с аутсайдер. Не харесва хората защото хората не го харесват. Огледалния образ. Пълна апатия. Възможно е да харесва двама с които общува. И е само в тяхната среда.
Признаци, че мразите хората