Няма голяма любов нито пък има малка любов.Има само собствен избор как да погледнеш на любовта .Естествено любовта е двойно зависим избор.Или пък голямата любов е нещо като, Руската песен "Милионни червени рози",което във всъщност въобще не е любов , а просто демонстрация на такава ама не точно но е демонстративна.
Най-леко вървят разговорите с хора, които знаете, че вече едва ли ще видите. И най-повърхностните хора най-лесно създават и поддържат контакти.А иначе Господ си знае работата. Ако човек има потенциала да обича нещо, различно от себе си, любовта все на някого и в някаква форма ще се даде.
Няма нищо за разбиране - просто знаеш, че това е голяма любов. Колкото до "сродната душа" тази американска измислица винаги ме е разсмивала. Може да сте възможно най-далеч от тези "сродни души", каквото и да означават, но между вас да има голяма любов, както и обратното, може да сте "сродни души" и да се мразите.
Не я откриваш а просто знаеш! Но това, че знаеш не значи че ще бъдеш с голямата си любов завинаги. Например аз вече имах голямата си любов и нещата не се получиха. Е какво да правя?! Вече нищо не мога да направя.
Как да разберете, че сте открили голямата любов?