3

Шуши

преди 4 години

И аз се чудя какъв е този страх. С моят сме от 12 години заедно, от 10 живеем заедно и имаме 2 деца. Преди да се роди първото -аз му предложих, а той излезе с приказката , че това е мъжка работа. Малко след това той ми предложи и две години по-късно ми каза, че ми е предложил под натиск. Върнах му пръстена и бях съкрушена, но останахме заедно. Не знам от какво се страхуват, какво ги притеснява .имам чувство, че първият страх на мъжа е да отиде в казарма, а вторият е да сключи брак.

2

ждцфд

преди 8 години

Ако някога се оженим, сватбата ще е много скромна и в минимален състав - ние и кумовете, примерно. Никак не обичаме тълпи и излишна показност. Обаче мен ме е страх, че ако не поканя най-близките си роднини, ще ми вгорчат живота; а ако ги поканя - ще ми вгорчат сватбата и ще ме излагат (всеки се има за център на вселената и люто се кара с останалите). Ето затова с мъжа ми водим семеен живот без надпис "БРАК" :)

1

Анонимен

преди 8 години

Глупости на търкалета. Мъжете днес много повече напират за брак, отколкото жените. Гледат да вържат първата по-свястна, докато не се е усетила. Пък ако не иска да се жени, през К-ра ви е. Смятайте, че ви е направил услуга. Значи сте свободна, в очакване на нещо по-добро.