ше ви се не знае и разбирачите и вие сте като тоя некролог на снимката майама като няма парички има злоба и завист това е българия
Лелее, сега си давам сметка колко остарели навици имам. Винаги като ми хареса нещо, го гледам и се наслаждавам. Нямам навика да снимам. А тази фотография е страхотна! Чувствам се като една млада... бабичка :)))))
До Анонимен/Анонимна Къде си, сродна душо, да се съберем и да бъдем двама, които няма да снимат? ;)
Преди години на един райски остров където човек си мисли ч е е попаднал в рая телефона не спираше да ми звъни независимо от часовата разлика... Тогава се случи това което всеки си е казвал : внимавай какво ще си пожелаеш. Казах си ейй ако можеше малко без телефон и телефоните отидоха на дъното на лагуната... Идните дни можехме да се наслаждаваме на рая а тези които искаха да ни намерят ее за тях беше притеснението :) технологиите трябва понякога да отстъпват място и на "истинските" спомени...
Не е до възраст. До усещане е.Далеч съм от баба, но и аз не бих снимала всичко, което виждам. Пълна безсмислица. Като ми трябва Джони Деп, примерно- има прекрасни снимки из фейсбука. Не обичам да снимам постоянно. Губи се възможността от лично възприемане на преживяването по този начин. Аз държа на последното.
До жоринатораСигурно ще Ви е много приятно, така да наричат майка Ви или в бъдеще съпругата Ви...
Заради такива като жоринатора, ''умници разбиращи нещата'' няма как да има сплав между поколенията. Това е истината. Много минуси има начинът се живее днес.
Не е проблемът в снимките, а в амбициозната програма да се видят много неща. Едва ли всичко си заслужава, а и се предполага, че можеш да отидеш отново. И задължително трябва да се седне, да се хапне, пийне и просто да се погледат хората, които преминават. Всъщност, забелязала съм, че хората са най-интересни.:)
Една снимка... спомен за пропастта на поколенията