Мисля че е редно всеки да може да научи произхода си. А и в предвид на факта, че сме 1 педя страна- много е възможно да се получат интимни връзки между роднини, които не подозират за кръвната си връзка. Смятам че и контролът при зачеване с донорство също трябва да бъде по-стриктен.. та кой знае точно колко деца са се родили от един и същ биологичен баща/майка.
до коментар 6Омръзна ми да се дават примери как било в избрани от коментатора страни.В САЩ имат неприкосновеност на собствеността, имат право да се защитават с огнестрелно оръжие, полицаитеи имат право да удрят, имат бързи съдебни производства, имат още много неща.А ние нямаме.Защо се иска от нас да възприемаме само това, което ни кажат, без да се съобразяваме с нашия бит, обичаи и нрави?Защо винаги ни се натяква как е в САЩ?Ами на когото му харесва животът там, да отива!Затривате ни.
В България като цяло е добре това изобщо да не се казва. Живеем в много изкривено общество - има много зложелатели, които биха гледали сеир и разбили семейството. Да не говорим, че ако някой не може да има деца особено ако е жената е анатемосана и всички я говорят, ако с мъжа си са осиновили дете. Ако решиш пък не дай боже изобщо да нямаш дете там пък какво става...
Както вече съм казвал въпроса е много комплексен. Няма дете което да не си е задавало въпроса кой съм, от къде съм. Но за да можеш да се справиш с последствията от отговорите и за да няма злоупотреба е необходимо да я научаваш само като напълно изградена личност с ясно самосъзнание. Не трябва да се отваря вратата за недоброжелатели или дори за хора които случайно биха навредили на едно дете. Макар че много хора на години все още искат да узнаят какво с е еслучило много други след време не искат.
Интересно ми е в случаите, когато жена забременява ин витро от мъж донор, който е съвсем случаен, тогава детето ще се интересува ли след време кой е баща му? Какви са тези глупости.
Кой съм аз? За тайната на осиновяването и самоличността