В реалния живот за важните неща са душепремерени, за неважните са немерени.Не знам какви са, но няма нужда да им се обяснявам много много с думи.Опитвам се да избягвам, но ми се налага да ходя сред реални, които са извън тези от предното изречение.Спирам вече.

44, защото твоята истина, която потвърдих в коментар 43, не е моята истина. Затова не съм в гората и ходя сред реални хора, за които ти няма как да знаеш дали желаят или не желаят аз да съм около тях. Можеш само да си въобразиш дали е така. Ако ме познаваш в реалния живот - тогава коментарът ми би бил друг.На втория въпрос си дай отговор сам. Ти вече имаш собствена истина за мен. Убедена съм, че ще намериш най-добрия за теб отговор. Моят: мениподобни души,които знаят душата, а не думите ми.

42, добре. Както ти е удобно. Търся внимание. Зло същество съм. Около мен няма добри хора, които ме разбират. Прикривам истинското си мнение към хората и лицемернича. Да, мразя хората и искам да се самоубия. Паметта ми е къса, но злобата и деменицията ми не са. Друго какво ти трябва, за да повярваш и да си вече напълно убеден, че си оценката и мнението ти за мен са истината, само истината и нищо друго, освен истината? Друго има ли?

38, да, ходя в гората често. Буквално. Хубаво е. Препоръчвам.

38, не съм тук, за да се опитвам да бъда разбрана или да бъда разбирана. Емоцията, която изпитвам като пиша е, за да ти стане по-ясно, емоция все едно робот отговаря на коментиращи, които са само някакви нули и единици, така де букви. Все едно си пратил смс на врачка и ти отговаря онази. Дали ти пука от отговора е твоя работа. Дали ми пука за това, което отговарям ... не.

"Но размяната на обиди не помага на никого, даже и на комплексарите"32, не съм тук, за да помагам на когото и да било, независимо как им чета коментарите. Не съм тук, за да ми бъде помогнато. Помощ във виртуален свят и във виртуално общуване не можеш да получиш. Можеш да получиш единствено някаква илюзорна представа, че някой ти мисли доброто или злото, след като е интерпретирал думите, които ти си написал, със собствения си умствен и духовен багаж. Един непознат ЖИВ на улицата е по-ценен.

36, пак ще напиша, че около мен, в реалния свят, а не тук има малко, но истински добри хора, които са причината все още да съм жива. Нараняванията ни, обикновено идват от това, че тези които са ни наранили не са били способни да отреагират по-начина, по който очакваш, че е трябвало да реагират, за да няма нараняване. "Злобеенето и хвърлянето на камъни" са лични интерпретации на хора, които не ме познават, не искат да ме опознаят, не им пука за мен и в крайна сметка не са ми важни.Ясно съм нали?

32, на никого не се опитвам да се харесвам и от никого не се дразня. Просто отговарям на коментари, в които се обръщат към мен или коментирам коментари, които не ми харесват. Коментирам ги малко остро, а може би доста остро, не това е положението. Не съм тук, за да бъда добричка с когото и да е. Добротата е за реалността. Тук съм звяр. Не виждам особен проблем в това, при положение, че нормалните тук ме мислят за луда.

33, аха, значи ако някой е на мнение различно от твоето (32, което не е мой коментар), това значело че съм имала раздвоение на личността и съм се клонирала? Я, малко излез от ролята си на лечител и спри да ми даваш оценки какво правя. Нали може? Около мен няма много хора, точно защото не съм лицемер и не мога да трая фалшиви и те си отпадат по трасето.31, обущването означава да търсия нещо, което е общо за мен и този, с които общувам, а коментирайки тук не правя това. Общувам с живи хора.

А бе ===,Защо им се хващаш, когато виждаш, че просто са решили да те дразнят?Тук всеки може да напише какво мисли по някоя тема. Не си длъжна да се харесаш на всички.Също така, онези,които не мислят като теб, не са ти смъртни врагове.Те просто са на друго мнение по някой въпрос. Интересно е, когато се получи разумна дискусия - това е възможно тогава, когато дискутиращите искрено желаят да изяснят проблем, който ги интересува.Но размяната на обиди не помага на никого, даже и на комплексарите

=== ти нали не мислиш , че можеш да общуваш?

28, очила не нося. Носят ги само тези, които не могат да общуват с външния свят със широко отворени очи и да интерпретират собствените им вътрешни цветове като всеки цвят, който може да се зароди в тях. От какъв зор черното или бялото или зеленото или червеното, което излиза от мен трябва да минава през розово, че да се чудя като всичко извън мен е розово, що отвътре съм цветна, сива или черна? Ако гледам през розова преграда и ще ми се подаде ръка? Илюзорна и розова? Дето не знае черното ли?

27, а така де! Не осъзнавам колко си висш всъщност? а?!28, да вляза в някаква роля ли ме предизвикваш? Харесвам се, приемам се с всичките си изтрещявания, а съветът ти може да е полезен на такива, които търсят нечие чуждо ободрение за прекрасните си превъплащения. Не мерси.

1234, изтървал си. Първо пишех с ===, после с !!!, сега пак с ===. Понеже не следя внимателно колко доФтури са ми препоръчвали да ходя и да посещавам разни специалисти, извиниявай, но пропуснах да преброя колко човека са ме пращали на психолог/психиатър, откакто съм тук. Разчитам на такива като теб да проследяват и да го пишат във виртуалния ми медицински картон.Докато правиш това, аз ще ти стискам палци да успееш в начинанието!

Абсолютни глупости! Да не говорим, че всеки нормален човек, който има елементарна техническа култура, слага пароли на всички мобилни утройства и компютри.Ако кръшка и иска да се разбере, ще се разбере. Ако не иска - успех!

А аз предлагам да се хвърлиш от някоя по-висока сграда. На никого няма да липсваш, а светът ще стане по-добро място.

Минко пак е успял да се измъкне от лудницата, но само за малко.

16, предлагам да ходиш да си лягаш при жена си и да не се занимаваш с коментиране на неща, които не са ти ясни и поради този факт, имам усещането, че се опитваш да пробуташ собствените си диагнозки върху лица, които не познаваш. Вече те виждам как се набутваш в хралупата си и се покриваш мълчейки в чаршафите. Бързо и без много да се разправяме, че си ми ...никъв. никъв не си ми. Щях да напиша жалък, ама и това не е.

13, да, правилно. Коментарът на 9 ме провокира да пиша в множествено число. Нищо лично, просто този е типичен пример за огромна маса от пееераси.

До ===спокойно *** булка , говорилнята е за всички , всеки може да си даде мнението и помни първото правило във воденето на словесен спор - излагай своята позиция без да нападаш лично противника