Аман от скудоумни преписвачи, които нищо не разбират от психология, барабар с нещастниците от психологическата школа, която поддържа тази теза!!!
Който те харесва и Обича никога няма да позволи да стигнеш до състояние да си толкова нервна да изригнеш,като Везувий.Хората,които Обичат успокояват.Ако си емоцинална ще те харесват,такава каквато си и никога няма да приемат,това качество за недостатък.Не е въпроса да подтискаш някакви чувства и изблици емоции.Въпроса е да внимаваш и да се пазиш с какви хора се събираш.Не ти действат,добре.Не са чисти.Явно твоята същност не търпи подобни хора,около себе си.Подбираш си партньорите за това
На гневен.човек ,можеш да кажеш,ако е някой който не познаваш и от нищото ти заформи луд скандал.Започне да обижда,дори налита на бой.Това вече си е вид агресия и гняв.Породен незнайно от кой,кога и къде.Просто попадате под неговите удари, по независещи от вас причини.Насъбрало му се е.И си го изкарва на вас.Вие сте никой,никога повече ,през целия си съзнателен живот е възможно да не се видите,чуете и пр.Дори,няма да го помните.
Аз лично познавам човек,който мато усети че започвам да се сърдя.Се спира да ми мине,раведрява обстановка и нещо ако се е зародило, вече бива забравено.Не дразни до степен да плачеш и да му се развикаш да спре.Усет..невероятен усет, кога да спреш.Малко хора владеят, това умение.
"Поради някаква причина, избликът на гняв има лоша слава."Спрях да ви чета статията още с първото изречение. Ако ще анализирате даден проблем е добре да сте наясно с причините и спецификата му. Когато човек натрупа гняв задължително трябва да търси къде да го канализира, защото трупайки го в себе си вреди на физическото и психическото си здраве, буквално. Ако се разтоварва върху хората наоколо, това е което носи лошата слава на изблиците. Трябва ви занимание, където да си избиете агресията.
Мисълта ми е чв ума такива зрънца,които до каквото и да св докоснат и където и д отидат правят проблем.С умисъл.
Другата Жена се смееш.Хората и се учудиха н акъл.Как от нищо направи нещо и стана "Гранде скандал."
Скоро имаше случай.В едно кафе.Жена си пие кафето.Стана и отиде до бара.Кога се връща гледа на нейната маса седнала Жена.И казва най-учтиво,че тя седи там.От нищо стана нещо.Онази,като се развика "ти на мен кжеш аз къде стоя". Беше от Чехия.Като разхвърля на жената наметалото,всучки в кафето се стаписх за един миг.Жена мълчеше и отговори с равен тон"пий си хапчетата".И се усмихна вежливо.Като и се разтрепериха ръцете,започна да крещи на нейния си език.Промълви"отиваш на майната си".
Не знам за вас, но аз нимога не си правя прибързани заключения.Някой е разстроен имало луд скандал,обиди,унижения.Опитвам се по някакъв начин, човека да го накарам да се усмихне.Да се успокои.Да ми разкаже,как и какво е било.Не съдя.Кой/коя съм аз че ще правя,това.Но,удоволствието да успокоиш човек,който в момента е бил на ръба е нещо уникално.Разсъждавам си за мен, кое е правилно и неправилно.Но,не налагам личното си мнение на всяка цена,над околните.
Пример:Деца си играят едно започва да скубе и бута другото.Другото се пази инстинкт за самосъхранение.Другото продължава да дразни.Другото се пази.Крайния резултат е един здрав бой придружен с смубане бутане и рев.Кой е виновния!?Този къде е избягвал,това и се пази или онзи ,който умишлено предизвиква,това?Кой е агресора!?
Грешно е схващането от това да се счита,че човек,който е бесен и плаче е виновен.А,този който му причинява,това.
Гневът НЕ се превръща в депресия, нито води до такава-те са диаметрално противоположни и еднакво вредни.Не по-малко погрешно е, човек да дава воля на гнева си. Би следвало разгневеният да се самоанализира и открие какво не го задоволява у самия него и какви негови потребности не са удовлетворени.Чрез гнева човек проектира разочарованието от себе си върху другите. Така анр. Вътрешен Критик.Темата за гнева не е за общи писания, а само от ранга на психиатри и психолози
Хора,които застават твърдо зад думите си.Това,че не могат да приемат някои хора истината за себе си.Поради причината защото тя е била изкривена във времвто по една или друга причина.Не всеки може да бъде лицемер.
В разтроения човек не се таи гняв и агресия.Ангел, а в този който му причинява това.Именно ,тези които разтройват даден човек и водят до състояние на безпомощност ,обида,унижения влизад в зандана.Рано или късно.Знапи ти нервираш някой до болка.Той се самоубива защото таил гняв.Другия си живурка на воля.И обижда следващите 50човека.Защото знае,че ще му се размине.И останалите ли 50 човека са гневни?Оня свикнал цял живот да му се кланят и да му лижат ***.Ангел в живота има и прями хора.
Глупости.Големи!!Единдтвената причина да не гния в затвор или под земята,е че досега съм успявал да контролирам гнева си.Да не викам дявола......
Защо го третират,като гняв,винаги ми е било чудно? Някой ви унижава и обижда до болка,растройва ви.И в същото време вие ств виновни.А,че човека е разстроен и не може да се събере и диша от обида и унижение.Той какво да прави?По-скоро агресора, е този който причинява други му да се чувства зле.
Защо няма смисъл да потискате гнева си