Като не си уважаваш жената, тя започва да търси уважение от съседа. Така че да не се изненадаме, като викнат ДПС-то помощ от Турция. Трябва да си гледаме народа, а не някакви първосигнални тук да злорадстват как на Мюмюн му било зле.
Като не си отдаващ жената, тя започва да търси уважение от съседа. Така че да не се изненадаме, като викнат ДПС-то помощ от Турция. Трябва да си гледаме народа, а не някакви първосигнални тук да злорадстват как на Мюмюн му било зле.
Инициативен Комитет набират хора от цяла България до 200 000 протестиращи срещу това некадърно Правителство
Нещо не ми става ясно. Десетки, стотици или само един са тръгнали да трамбоват часове през снега за 1 хляб ? Ако са стотици е едно, ако е само 1 за пред микрофоните друго.
Какво "нещастие", какво бедствие" най-нормална зима в планината! Бедствие е наводнение, земетресение, ураган, градушка! Защо за Мизия никой не рева, за Аспарухово, даже за Добрич, където в центъра на града къщите на хората са пълни с кал, леглата им са подгизнали и им изгоряха хладилниците, печките, не смеят да си включат тока! Посред лято! Ама кметовете там не се казват Айдън Осман, а бедстващите - Месут! Стига крокодолски сълзи, стига претенции за привилегии! ДПС ни манипулират, както винаги!
дпс и атака победасамо братята чуколов и карадахлъедин е местан и волен е неговият пророка станишев е неговият мушмурок
викайте дпс да ви донесе хляб и да вдигне ел стълбовете защо чакате на държаватакато говорите на турски кметовете се оказа че вземали субсиидите без да са саделитютюн
Преди GSM клетите бяха с нафта но заради кражбите на гориво минаха на акумулатори и като няма ток два-три дена край. При война ще останем без телефони и интернет за много по дълъг период.
Ще отиде, ако е разчистен пътя. Нали преспите са 1,5 метра. Видяхме героизма на тези на тези хора по всички новини. Усмихнати, работливи, не хленчеха. Ако някой столичанин няма 6 дни н ток и вода, щеше да хвърли топа досега. А тези хорица, гледах в новините, казват - ами топим сняг и така пием вода, добре че е кравата да дава млекце. Възхитих се от тези родопчани. Просто е трябвало повече макаронени изделия да си купят, и свещи.
У бре, в това село да не си поръчват всеки ден кетъринг или пица до входната врата, та така да закъсват. Знам за бедни семейства, които карат 90 % на картофи, ориз, брашно и зимнина от буркани. Ежедневната им прехрана е свързана с поддържане на постоянни количества от такива обикновени продукти и нямам предвид да се хвърлят 1000 лв. за запаси, а по няколко пакета ориз, чувал картофи, брашно. Един хляб със сода се забърква за 10 минути, печки на дърва ли нямат.
Хора, живеещи в полите на Родопите, газят в снега за хляб, тоест нямат елементарни запази, което е абсолютно задължително!? Без коментар. Интересно преди 50 години, когато снеговете са били огромни и децата са газили часове, за да стигнат до училище къде е била държавата. Ами, това просто не е отговорност на държавата. Живееш в планината, ясно е, че трябва да си подготвен. Ясно е, че ще изчистят машните, но, докато дойде помощтта, трябва да има запаси.
Само ще поговоря с факти. В САЩ падат всяка година брутални снегове от порядъка на над 2 метра. Ходя на ски там периодично и мога да кажа следното. След минаването на циклон, градове остават блокирани по няколко дни. Хората сами чистят, сами се борят- не могат да си отворят вратите от сняг. Помощтта ще дойде рано или късно, но никой не стои да гледа. Всеки помага с чистенето. Грешна ви е представата затова кое е отговорност на държавата и кое е отговорност на всички нас като част от обществото.
Интересното не е близостта до Кърджали, а това, че се намира на главния път! Ако и той е непочистен и по него не се движат коли вече седмица, ще призная нашата държава за най-трагичната в света!
кметовете на тези бедстващи райони трябваше да си подадат оставките за не добре свършена работа
Инвестор.БГ АД © 2001-2017 Dnes.bg
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2017 Dnes.bg All rights reserved.
Contact Us | Advertising | Portfolio
3 часа пеш за хляб в снега – разказ от Черноочене