Здравейте.На 26 години съм, имах приятелка и наистина я обичах, но играех много игри. И накрая тя реши да се отдръпне. Бяхме заедно 4 години и 3 месеца. С времето загрях какво се случва, но тя просто продължаваше да се държи така въпреки моите усилия да си я върна. И после разбрах че всъщност си е намерила някой с който си е пишела отдавна. Та от близо от 6 години съм сам. Да имаше гадни моменти, но с времето я забравих. Истината е че ако тя не ви обича такъв какъвто сте тогава тя е проблема

Ne e tolkova hubavo sa6to I ako misli samo za tova I te zabravq I kakvoto I da mu kaje6 toi ti otgovarq ma6inalno kolkoto I da go razbira6 ne stava zavisi ot mnogo ne6ta I az ve4e po4vam da se pritesnqvam kakvo da pravq

само че има ОГРОМНО значение какви игри се играят!Едно е да стреляш с базуката в quake и да развиваш само кординацията м/у очите и мишока - което си е скил който едва ли ще ти помогне особено в реалния живот. Ако джиткаш една смислена риал-тайм стратегия като СтарКрафт със сигурност има повече умения които да се пренесят и в реалността - вземането на решения,мултитаксинга,предвиждането на действията на противника и т.н.

Дай си ника на играта ще то пратя покана имам трима играча на 89 комбат рейтинг,тролер,дпс,доктор.Наистина играта е забавна и се запознаваш със хора от цял свят,наскоро бях при приятели от Южна Корея на гости,именно играта ни запозна.

По-добре, да е геймър, да гледа порно или да има някаква друга страст от колкото да се чуди с коя да ми изневери или как да се държи с мене като с животно, понеже е комплексар.

Не съм имала гадже геймър, но имам гадже запалено по чата и всякакви социални мрежи. А познайте какво стана? Той ме загуби духовно заради това си хоби. Сега може да си виси в чата колкото си иска, хич не ми пука, защото мислите и сърцето ми вече не са с него. И мисля скоро да скъсам с него. Страшно готин е когато поиска, ама ми писна да се конкурирам за вниманието му с 100 виртуални приятели. Щом е избрал тях-прав му път. Та и с игрите не прекалявате, че да не си правите компания с лаптопа.

Статията е с друга насоченост, да накара жените да гледат с малко по различно око на това.Следва статия за мъжете - > колко е полезно стоенето в мол-а(поне по 4 часа) и избиране на парцалки..

Казвам се Петър и играя от 10 годишен ....Стига бе хора това звучи вече като клуба на анонимните геймъри

Аз съм запален куестаджия откакто се помна, препоръчвам на всички любители на загадки и пъзели.

За мен пък има основно има само 1 вид игри - SEGA и Нинтендо. Всичко от миналия век - Sega Game Gear, megadrive, SegaCD и Nintendo 8 битовите игри и Mame - кадилаци и динозаври и подобни. Наскоро Sega пуснаха Sonic 4 ремейк на стария Sonic пак 2D еА най якото е че могат да се играят в мрежа през Кайлера сървърИгри от този век много малко, само няколко хитови.

Играя игри защото все още имам време и то играя само една игра Лига на Легендите защото както казаха колегите по долу играеш срещу жив противник а не срещу компютара преди играех много игри но вече неми се играят дори и да имам пари няма да си ги купя понякога и влизам да разцъкам CS 1.6 но влизам главно заради хората в сървара да си по лафиме

Играя само онлайн срещу жив противник (AI е доста елементарно и скучно) създавам контакти, упражнявам или научавам нови езици, уча се на стратегия и тактика, забавлявам се като цяло. Не ми пречи нито в личния живот, нито в работата. А и риболовът ми се види доста скучно занимание...

Подкрепям те. Точно това е мисленето. Човек трябва да мисли и да не губи връзката с реалността.

И аз съм като пост 4, днеска чукнах 39 г докато на младини бях запален геймър ия сега вече почти не играя , но затова пък колекцията ми е голаяма ;xbox,xbox 360, ps one,ps 3,wii (всичко са моднати и фул екипирани) , psp,nintendo ds,nds lite,nds xxl , jxd601,psp 1001,psp2001,psp go ,gp2wiz, pandora, canoo,dingoo,gba,gba sp, gb,gb color ...... . Но не играя много а просто ме кефи да си направя добра колекция и всичко да е хакнато.Вече съм си поръчал още няколко , но аз така разпускам ...

На 34-ри съм. Почуствах как последните 2-3 години, постепенно всички игри ми омръзнаха. Липсва ми времето, когато изпитвах огромно удоволствие от игрите. Сега имам възможност да си купувам всяка игра, която поискам (стига с това пиратстване), но просто не ми се играе.Дано някой ден някой ден ми се преиграе пак.

Геймингът е хоби като всяко друго. Не разбирам това специално отношение.

На 30 съм и съм заклет геймър, освен това съм женен от 5 години, жена ми също обича да разнообразява свободното си време с видеоигри. Разбира се всичко зависи от човека, някои се впускат бързо и непресметливо в любовта и после си блъскат главите защо не са прозрели по- рано различията си, а други си изграждат стратегия предварително и срещат правилния човек. Важното е да не губиш връзка с реалността и видеоигрите да си останат хоби, а не начин на живот и всичко ще тече като по мед и масло.

Една статия с която съм съгласен за повечето неща... Брей не мога да повярвам .