Ех, за мен 80'те бяха добри години за едно дете...

Според мен капитализъм и щастливо детство са 2 несъвместими нещаНеможе мама и тате да работят по 12 часа на ден без отпуска, 6 дни в седмицата, без болнични и работейки все повечеНеможем да говорим за детско щастие, когато в РБ УМИРАТ деца от глад или системното недояждане оставя следи в цялостното им развитие и през целият им животТова са деца родени БЪЛГАРИ и това е факт за РБИндекса на неравенство GINI+абдикиралата държава+ниските доходи+капитализма= НЕЩАСТНО ОБЩЕСТВО И РОДНИ ДЕЦАЖАЛКО

и Фюри, и Щирлиц, и мики Маус, и на всеки километър с майор Деянов - минаха отдавна.Сега е нов етап от развитието на човечеството. квото било-било.човечеството се променя - за добро или за не толкова добро, но се променя.жалко, че няма останал жив динозавър.

Беше ми много хубаво да си поговоря с вас! Бъдете здрави, сигурно вашите деца ще си спомнят един ден с умиление за детството си. Аз нямах баби и дядовци, израстнах в многодетно семейство. Нямахме и телевизор, но вечер татко ни четеше преди да си легнем, пеехме, разказвахме си за училище. Ходехме всички в един дом, където имаше телевизор да гледаме за коня Фюри или Четиримата танкисти и кучето. Играехме вън в градинката, която сега си е същата, но са минали 50 години, откакто вече не играя.

Мда, вярно е написано, с един пропуск, ама съществен - за братчето/сестричето, домашния любимец, вкусната храна на масата, пътуванията и развлеченията и т.н и .н трябват пари, и то доста пари. Парите не компенсират само чисто човешкото общуване, но когато няма финонсови притеснения това общуване е лесно. Не всичко е пари, само 99,9% от нещата са пари.

Благодарна съм, че моето детство е започнало през втората половина на 90те и съм хванала последните прекрасни моменти навън, а не вкъщи, пред компютъра..

И тъй като говорим за детството, си спомням едни думи;" Младежта не е нито добра, нито лоша; тя е такава, каквото е времето, в което живее".И ме навежда на мисълта: сега всяко дете "иска много"- ами такова е времето!И аз че чудя КАк някога четяхме на газени лампи, вечер всички на кухненската маса, всеки със своята книга- татко, мама, маминка, брат ми и аз.( цитатът е от "Мостът" на Манфред Грегор( около 1958, на бълг.) "невзрачно" тънко книжле, но ако я намерите из някоя библ. доста мисли ще

Щастливо детство е това, което имах аз!

ей на, ако цяло лято можем да правим тези неща ок, ама баща им няма толкова отпуска , а бабите и дядовците ни не са така интелигентни че да провеждат този вид възпитание.А да превъзпитаваш дърт човек е тежко ,страшно и сложно.Направо изгубено време и нерви.Та тъй.

опс, 7-ми всичко това го правим всяко лято.Обаче синът ми недоволин че няма личен комп.Еми кво до правя като на цената на едно такова тамагочи може да се осъществи през лятото 5 дневно пътуване до австрия макар и на палатка.За мен това е криворазбрана цивилизация.Иначе той лови дребни , наистни мънички рибки с ръка с хляб и после ги пуска.Вечерният огън дори и с мокри изгнили дърва от гората е нещо естествено както и спането в компанията на мишоци по заслони също.Боровинките обаче не ги уважава

"Най-ценните играчки не са най-скъпите, а ръчно-домашно изработените от подръчни материали." Че как бе, младеж, как да му направя на моя внук ръчно "HALO-4"? :)))

до 7-ми.Излиза че децата ми трябва да имат до тук щастливо детство.През учебната година вс уикенд сме на планина.За съжалиние не нацелих на баби и дядовци с нормални села където има дом. животни плюс градина.Пътуваме и то доста, страничните ни занимания са доста, но......за да се осъщестетвят всички тези приятни дейности с цялото ни семейство защото ние сме петима все пак трябват ПАРИ.

Щастливо детство беше нашето детство по врмето на КОМУНИЗМА! Вечна слава на другаря Тодор Живков и на БКП за дето ни дариха с такова слънчево и безгрижно детство!Днес изпадам в ужас как да предпазя детето си от всички капиталистически гнусотии на улицата. Ао взема пушка и застрелям наркодилърите и говедата ще ме вкарат в пандиза...да бягам на вън...пак капитализъм...

Вярно е, оценява се по-късно, но се осъзнава, когато чакаш лятото с нетърпение да се съберат приятелите на едно село и да играят до мръкване. В града пред блока нямаше място къде да играем на куцанка, въже и криеница, да караме колела и кънки при пълното спокойствие на родителите. Нямаше такова движение, на плаж ходехме на тумби и на връщане ближехме сладолед. Моят син беше преследван от рекетьори, които развинтваха химикалите му и ме събуваха чорапите да търсят пари. Упрекът-аз нямах детство!

Не можах да довърша, майка ми смяташе, че не сме имали детство защото сме имали, телевизия, касетофони, уокмени, колела и ролкови кънки, дето при тях не ги е имало. Днес казваме същото на децата си защото имат компютри, всякакви ай-истории и пр.Детето си е дете и всичко изживява в условията които времето е отредило. За добро или лошо живота тече и се развива, трябва търпение, любов и толерантност, диалог...

Така е. И добре, че е така! Всяко детство е един етап ПО-НАГОРЕ от предното поколение!Днес децата не могат да имат детство, ако родителите им НЯМА минимума пари , за да могат да бъдат "в крак" с другите деца- облечени, да поддържат социални контакти( рождени дни, празници), като не говоря за "разкош", а за скромно и разумно ежедневие.И до днес "скрито" се радвам на кукли, играчки на внучките ми; колко са красиви! Един ден моите внучки кой знае как ще се радват, че техните внуци пътуват в Космо

Моята майка(родена през 60г.) казваше на мен и брат ми(ние вече прехвърлили 30-те) че ние не сме имали детство. Нашето поколение се умилява във ФБ на слогани, че в нашето детство е имало една социална мрежа и тя се е казвала " НА ВЪН", на снимка на стерео касета и молив и ако знаеш връзката помежду им си "ИМАЛ СТРАХОТНО ДЕТСТВО". Днес моето 5 годишно дете живее в съвсем други условия и аз съм от "гордите" майки чиито деца еднакво добре се оправят с компютъра, катерят дървета и карат колело....

Истина е, че детството се оценява след време! А така също и родителите!Бедно бе детството ми, но с колко обич си спомням куклите, които правех ( лице от копче, обл. в бял плат, рисувах очи, уста, после тялото -две клечки, облечени в плат, "шиех им дрехи..за "количка кутия с една връв и вътре- "куклата..)И това по соцвреме- 1950-1955 в голям град- не на село...Прекрасни родители имах-природно интелигентни.Прекрасно детство- с игри на улицата и двора, филия, намазана със свинска мас, сол и червен

Ако бащата не е алкохолик,детето има шанс!

До като действува еничерска съдебна система в БГ и докато не се изметат всички комунистически изверги в съда, не може да се очаква друго освен еничерско правораздаване и мрачно и нещастно детство.