Приятели,радвам се ,че поста ми разбуди размисъл у вас за граматика и поезия.Не съм филолог и знанията ми са от време оно.Приемам всичко написано от Вас .

Там в градина аз седнах,в ръка силна нож стиснах i go vkisah za meze.

Поклон!

а днес беше ли споменато по всички Телевизии - това????

Поклон пред Ботев!17-и, "не народ, а ..." го е написал Петко Рачов Славейков.

НейПиташ ме, защо съм аздохождал нощя у вас,как съм скочил през плетаи що щял съм да крада. Кат мъжът ти не съм старда не видя в темна нощ:аз си имам за другарна поясът остър нож. Нощ бе темна като рог,примъкнах се като смок:слушам, гледам - сички спят,спеше си и ти с мъжът. Там в градина аз седнах,в ръка силна нож стиснах:ще излезе, рекох той,ще изпита гневът мой. Гледам вкъщи свещ гори,вие спите - мен в гърдисилен пламък, яд гории гняв ще ме умори. Впил съм очи във свещта,а не виждам, че нощтапревали се и минаи зора се веч сипна. Славей песен си запя:с радост среща той зора:през прозорецът главасе показа и засмя. Тебе тутакси познахи тогаз се чак стреснах:"Друг път", славею казахи през плетът пак скокнах. Ето защо идвах азв темна нощ и грозен час:ще умре един от нас -ил мъжът ти, или аз!

Вечна слава на един от великите герой за свободата и независимостта на България.

В затворената печатница на букурещките български мандарини, която носи название: "Небесно отечество" - турила се е под печат книгата: "Верую" на пияниците и "10-тях заповеди" на кръчмаря. Тая книга ще се изпечата с черно неготинско вино, което пият повечето от владиците. Ний препоръчваме тая книга на еснафът на св. Архангела; защото виното е родило велики човеци, а ти, български народе, за да станеш велик, трябва по-напред да бъдеш горчив пияница. А пиянството има три градуса: 1) когато вървиш, да залиташ от дувар на дувар; 2) двама да те държат под мишниците и трети да ти мести краката, и 3) да лежиш на пътя, а гаргите да ти кълват очите, както тебе, народе, кълве секи, кой отде помине - и турчин, и поп, и дявол. [в. "Будилник", г. I, брой 1 от май 1873 г.] 69

Винаги ще те почитам... и винаги ще си с мен, както и с всички истински българи!!!!

Христо Ботев - публицистика: O, tempora! o, mores!Букурещ, 1 майяO, tempora, o, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре,*** или вол; и не се сърди - дору още се радва, - кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната ***, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ? Но *** и речи такава дума на нашите, например (ний се с примери ще говорим) литератори, поети, вестникари, чорбаджии, учители и прочии раби божии, та виж какво ще ти се струпа на главата от сичките тези труженици в полето на глупостта. Музикословеснейшият господин Пишурка, за честта на музите и на неговата "госпожица правда" и "мадам кудкудячка" ще те повика на дуел или, поетически да кажа, на полето на честта. Мудроглупейшите и изряднейшите последователи на нашия Сумароков (нека се не сърди г-н Войников, че му дадохме това име. Сумароков е малко по-долен поет от великия Тредяковски) - почтените господа Пърличев, Сапунов, Пискюллиев, Оджаков, Станчов, Фингов, Деребеев (уху!), щурците на Блъсковото училище за мишките и сички нищи духом и богати глупостию, - сичките ще те потеглят, щеш не щеш, на съд пред парнаските богове, дето, разбира се, председателствува философът с дългите уши; а други, за кои истината не е тъй тежка и горчива, сир. онез табан суратларъ, на които и в очите да плюеш, те ще казват, че е божа росица - каквито са благородните напр. х. Иванчо Пенчович ефенди, Христо Арнаудов ефенди, Никола Генович ефенди, сладкото перо Михайловски, учителската фабрика Груев, синът на Мита Патката - Павлов, сиамските братя Балабанов и Овчов, букурещката "Добродетелна дружина" за обиране на умрелите и все и вся дебелокожа породица и чорбаджийска - всички ще кажат: "Оставете тоз чапкънин; човек без работа, заловил се да ни гложде цървулите и да маскари пречистите ни лица, създадени по образу и подобию божию." А! Незлобливи пиленца, гълъбчета, славейчета и теленца! "Будилникът" не ще бъде тъй глупав, защото не му е изпила още кукувица ума като на "Звънчатий Глумча" (Глупчо трябвало да се каже), и тъй безбожен като покойния "Тъпан", та да унижава умните, полезните и трудолюбивите животни с вас, подвижници на пищеварението. "Тъпанът" беше омаскарил веднъж една магарица, като казваше, че тази почтена майка родила букурещките български нотабили; но затуй и господ го наказа, та нема рахат и на оня свят. "Будилникът", който знае, че страхът от бога е начало на премъдростта, а почетта към старите начало на добродетелта, ще се пази като от огън от такива неща - да унижава животните. Неговата програма ще бъде: да гуди сяко нещо на мястото му и сичко да краси с боите му.А ако има нещо общо между споменатите в тая молитва раби божии и животни, то българският зоолог и доктор (ъ-хъ! доктор ами?) Начо Планински, който беше написал едно време "Зоология за българите", нека се потруди да реши тази велика задача, този всемирен вопрос, та на Куковден, когато се напечати тази книга, да види ученият свят какво ще рече: "Зоология за българите". Дотогава ний ще се препираме, че нито Генович, нито Найденов имат нещо общо с животните и с човека. И наистина какво общо напр. между занятията на магарето и работата на ефендето и черибашият? Философът с дългите уши носи на гърба си: дърва, вода, брашно, хора, и с това принася голяма полза, а ефендето издава органа на шпионите "Турция", а черибашият - органа на *** "Правото" и с това приносят вреда; философът върши само онова, що може, а черибашият сичко, що не може; магарето никога не лъже, а ефендето го е срам да каже някога право; магарето пости и затова ще отиде в християнския рай, Генович яде пилаф и ще отиде в *** на Мохамеда - а черибашият, който в турско село държи рамазан, а в българско яде сланина, той на оня свят ще яде от коритото на Гилдебранда.А-ха, има едно нещо, за кое, ако се улови българският зоолог, ще може да обори мнението ни. То не е тъй важно, та можехме да го премълчим, но "понеже обаче сърцето ми плаче за моя народ", както казва г-н Великсин в едно стихотворение, ще го кажем: юларят! Юларят и самарят! "Звънчатий Глумчо", вместо да говори глупости, добре би сторил да прикачи юларя на ефендето, а самаря на черибашият, па хайде като сюрюджия на изложбата във Виена, та да видят и европейците какви стоки има българският народ, когото едни наричат "немци на юг", други - "английци на восток", а той не е друго освен вол в хомот, роб на бръснатата глава и на калимавката, роб и сам на себе си. [Будилник, г. I, брой 1 от 1 май 1873 г.]

Колко си се лъгал, поете, "Но... стига ми тая награда -да каже нявга народът:умря сиромах за правда,за правда и за свобода..."Нито провда има, нито свобода, нито народът е НАРОД !Не ли ти го каза "Не народ, а ***"...Колко правда в думите ти...

Колко пророчески мъдро ! сякаш е писано днес :В МЕХАНАТАТежко, тежко! Вино дайте!Пиян дано аз забравятуй, що, глупци, вий не знайтепозор ли е или слава! Да забравя край свой роден,бащина си мила стряхаи тез, що в мен дух свободен,дух за борба завещаха! Да забравя род свой беден,гробът бащин, плачът майчин, -тез, що залъкът наеденграбят с благороден начин, - грабят от народът гладен,граби подъл чорбаджия,за злато търговец жадени поп с божа литургия! Грабете го, неразбрани!Грабете го! Кой ви бърка?Скоро той не ще да стане:ний сме синца с чаши в ръка! Пием, пеем буйни песнии зъбим се на тирана;механите са нам тесни -крещим: "Хайде на Балкана!" Крещим, но щом изтрезнеем,забравяме думи, клетви,и немеем и се смеемпред народни свети жертви! А тиранинът върлуваи безчести край наш роден:коли, беси, бие, псуваи глоби народ поробен! О, налейте! Ще да пия!На душа ми да олекне,чувства трезви да убия,ръка мъжка да омекне! Ще да пия на пук врагу,на пук и вам, патриоти,аз вече нямам мило, драго,а вий... вий сте ***!

На прощаване в 1868 г.Не плачи, майко, не тъжи,че станах ази хайдутин,хайдутин, майко, бунтовник,та тебе клета оставихза първо чедо да жалиш!Но кълни, майко, проклинайтаз турска черна прокуда,дето нас млади пропъдипо тази тежка чужбина -да ходим да се скитаменемили, клети, недраги!Аз зная, майко, мил съм ти,че може млад да загина,ах, утре като преминапрез тиха бяла Дунава!Но кажи какво да правя,кат си ме, майко, родиласъс сърце мъжко, юнашко,та сърце, майко, не траеда гледа турчин, че беснейнад бащино ми огнище:там, дето аз съм пораснали първо мляко засукал,там, дето либе хубавочерни си очи вдигнешеи с оназ тиха усмивкав скръбно ги сърце впиеше,там, дето баща и братячерни чернеят за мене!...Ах, мале - майко юнашка!Прости ме и веч прощавай!Аз вече пушка нарамихи на глас тичам народенсрещу врагът си безверни.Там аз за мило, за драго,за теб, за баща, за братя,за него ще се заловя,пък... каквото сабя покажеи честта, майко, юнашка!А ти, 'га чуеш, майнольо,че куршум пропей над селои момци вече наскачат,ти излез, майко - питай гиде ти е чедо остало?Ако ти кажат, че азипаднал съм с куршум пронизан,и тогаз, майко, не плачи,нито пък слушай хората,дето ще кажат за мене"Нехранимайка излезе", но ***, майко, у домаи с сърце сичко разкажина мойте братя невръстни,да помнят и те да знаят,че и те брат са имали,но брат им падна, загина,затуй, че клетник не траяпред турци глава да скланя,сюрмашко тегло да гледа!Кажи им, майко, да помнят,да помнят мене да търсят:бяло ми месо по скали,по скали и по орляци,черни ми кърви в земята,земята, майко, черната!Дано ми найдат пушката,пушката, майко, сабята,и дето срещнат душманинсъс куршум да го поздравят,а пък със сабя помилват...Ако ли, майко, не можешот милост и туй да сториш,то 'га се сберат момитепред нази, майко, на хорои дойдат мойте връстниции скръбно либе с другарки,ти излез, майко, послушайсъс мойте братя невръстнимоята песен юнашка -защо и как съм загинали какви думи издумалпред смъртта и пред дружина...Тъжно щеш, майко, да гледашти на туй хоро весело,и като срещнеш погледътна мойто либе хубаво,дълбоко ще ми въздъхнатдве сърца мили за мене -нейното, майко, и твойто!И две щат сълзи да капнатна стари гърди и млади...Но туй щат братя да видяти кога, майко, пораснат,като брата си ще станат -силно да любят и мразят.Ако ли, мале, майноле,жив и здрав стигна до село,жив и здрав с байряк във ръка,под байряк лични юнаци,напети в дрехи войнишки,с левове златни на чело,с иглянки пушки на рамои с саби-змии на кръстът,о, тогаз, майко юнашка!О, либе мило, хубаво!Берете цветя в градина,късайте бръшлян и здравец,плетете венци и киткида кичим глави и пушки!И тогаз с венец и киткати, майко, ела при мене,ела ме, майко прегърнии в красно чело целуни -красно, с две думи заветни:с в о б о д а и с м ъ р т юнашка!А аз ще либе прегърнас кървава ръка през рамо,да чуй то сърце юнашко,как тупа сърце, играе;плачът му да спра с целувка,сълзи му с уста да глътна...Пък тогаз... майко, прощавай!Ти, либе, не ме забравяй!Дружина тръгва, отива,пътят е страшен, но славен;аз може млад да загина...Но... стига ми тая награда -да каже нявга народът:умря сиромах за правда,за правда и за свобода...

По повод полемиката тук за Седма строфа от баладата Хаджи Димитър на Христо Ботев:"Настане вечер, месец изгрее,звезди обсипят свода небесен.Гора зашуми, вятър повее,Балканът пее хайдушка песен!"ето аз какво мога да кажа :Абсолютната изчистеност на стиха глагол,/в сегашно време, свършен вид - настане, обсипят, зашуми, повее/, и съществителносамо глагол + съществително!/, и уникалната звучност - повторение на гласни звукове в стих, главно ударени /в-е-чер, м-е-сец, изгр-е-е, неб-е-сен, пов-е-е, п-е-сен/, което се нарича асонанс и създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението.Този стих,/не съм го срещал аз/,е изписан, както се повтаря на много места ако потърсите в интернет, на входната врата, или още на Вратата на Поезията в Сорбоната...но е изписан с латински букви не в превод, така че да се усети мелодията в него:Nastane vetcher - mesetz izgree, zvezdi obsipiat svoda nebesen, gora zachumi, viatar povee, Balkanat pee haydushka pesen. В кое е по-велик в поезия и проза или като революционер ?Аз казвам като БЪЛГАРИН !Това е неговото величие защото се броят на пръсти, а той е един от най-големите !

Ами прочети стих. му "Към брата си" и ще видиш .

ТРИ ПЪТИ УРА УРА УРА ЗА ВЕЛИКИЯ БОТЕВ че е останал да се бие докрай за свободата на България , а не си е тръгнал като е разбрал че на помощ неможе да разчита , а познайте от кой !!!

".... Мила ми Венето, после Родината си, най-много обичам тебе.... " Как пък ЕДИН политик не се намери като него?!

Има глаголи, но явно не ги виждаш.

До 7:брат, отдавна учих дисциплината Български език, но как без глаголи бе, ами то пълно с глаголи: настане, изгрее, обсипят, зашуми, повее, пее - 6 глагола в едно изречение. Аз така ги преброих.Обръщам се към днес.бг:Приятели, не пишете за Ботев, пишете за Златка, *** и пр.! Понеже като пишете за Ботев разбираме какви жалки твари сме днешните - навеждаме се пред чорбаджиите, да не ни секне мизерната заплатка и не смеем да гъкнем.Взимайте голямата ютия и гладете, гладете върху мозъците!

Колко е жалко,че си умрял толкова млад\и не само ти\,за токова *** и овчедушен народ!Поклон пред теб!