ЕДНА ГОДИНА БЕЗ ЖОРЕТО!Нека се върнем най-малко година назад и си спомним за Георги Трифонов! :(Хоратаще забравяткой си,какво си направил,... какво си казал ,но никога нямада забравяткак си ги накаралда се почувстват!

СХИ СПОКОЪНО, ЖОРЕ! МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!С НАМЕТАЛО НА ВЪЗКРЪСНАЛВрмето за посетителизахвърли ключ в небитиетоЗа някои стана безсмислено да ме посещаватслед като вече разбраха, че ще оздравеяДруги ми се разсърдиха като на лъжец,който ги е подвел че си отиваА старецът от съседната стая тази нощси отиде завинагиСинът-придружител като в класическа драма извика"Папа! Папа!"наруга всички лекари по света,после с достойнствозавърза върху себе си златните верижкина своята представителности се втурна да подготвянай-тържественото погребениеза любопитството на света - "О, Папа! Папа!"Некадърнит лекари нямат понятиеза вечността! ...Някак си ми стана безкрайно спокойносякаш съседът бе свършил моята работаИ моят последен ритуал се отложи за неопределено времеКогато все по-малко посетителище си спомнят за захвърления ключв небитиетои още по-малко ще саизлишните посетителикоито идват за да засвидетелстват себе сибез това да е някому нужно ...Сякаш тиктаканията на часовницитене са съществувалиили пък изобщо не сме разбиралис какво се измерва собственото ни времеСкакалецът до надгробният кръстщ се прекръсти с прозрачни крилеТичинките на цветятаи стръкчетата треваще поникнат като знаци от реквиемнад последно убежищеВсе пакмоят ритуал се отложи за неопределено време ...Неопределено ...Не завинаги ...Някои от вас ще ме посетятвсе пакКогато му дойде времето ...Днес ще изляза на разходка със себе сиДо оградата на белодробната клиникаС надеждаслед няколко забранени цигарида срещна случайно преминаващ познаткойто не е чувал наскоро за менено ще премине точно от тукс предчувствие за раздумкаслед работната седмица.болница "Св. София"ГЕОРГИ ТРИФОНОВС НАМЕТАЛО НА ВЪЗКРЪСНАЛВрмето за посетителизахвърли ключ в небитиетоЗа някои стана безсмислено да ме посещаватслед като вече разбраха, че ще оздравеяДруги ми се разсърдиха като на лъжец,който ги е подвел че си отиваА старецът от съседната стая тази нощси отиде завинагиСинът-придружител като в класическа драма извика"Папа! Папа!"наруга всички лекари по света,после с достойнствозавърза върху себе си златните верижкина своята представителности се втурна да подготвянай-тържественото погребениеза любопитството на света - "О, Папа! Папа!"Некадърнит лекари нямат понятиеза вечността! ...Някак си ми стана безкрайно спокойносякаш съседът бе свършил моята работаИ моят последен ритуал се отложи за неопределено времеКогато все по-малко посетителище си спомнят за захвърления ключв небитиетои още по-малко ще саизлишните посетителикоито идват за да засвидетелстват себе сибез това да е някому нужно ...Сякаш тиктаканията на часовницитене са съществувалиили пък изобщо не сме разбиралис какво се измерва собственото ни времеСкакалецът до надгробният кръстщ се прекръсти с прозрачни крилеТичинките на цветятаи стръкчетата треваще поникнат като знаци от реквиемнад последно убежищеВсе пакмоят ритуал се отложи за неопределено време ...Неопределено ...Не завинаги ...Някои от вас ще ме посетятвсе пакКогато му дойде времето ...Днес ще изляза на разходка със себе сиДо оградата на белодробната клиникаС надеждаслед няколко забранени цигарида срещна случайно преминаващ познаткойто не е чувал наскоро за менено ще премине точно от тукс предчувствие за раздумкаслед работната седмица. болница "Св. София" ГЕОРГИ ТРИФОНОВ

Бог да го прости!!! Загубата е голяма за БГ.

Лириката му... Не съм критик, де... Но, издава един доста пообъркан човечец... Поне, това стихотворение, което прочетох тук.

Аз съм роден 1976-та година, и също си нямам на идея кой е този човек... Все пак, мир на праха му!

Имаш вина и те е страх.Нищо лошо не е написано,а вие пишите само глупости и лъжи.

Говоря за хора, които лично познавах - и Георги, и Васко!!!!Глупости е да наречеш някого наркоман, още повече когато не си го познавал.Личи си какво е уважението ти и към баща му, когато под статията за *** му пишеш такива лъжи за хора които отдавна не са между живите! И научи пунктоацията!

Сигурно имаш вина за Момчето.Но,непиши глупости!!!

Чети бе човек - а да наречеш Васко - наркоман, е грях! Явно незнаеш доста неща!

До 19,казва се Бог да го прости!!!Много шантаво писане.

Тази пепел в твоята уста!!!Да не би аз да съм виновен за това което се е случило с детето му,той сам е пожелал това.А,Гошо се покоси и се пропиля.Гошо е талант голям.Всички там горе са на розлични нива.

Пепел ти на устата! За мъртвите или добро, или нищо. Светла му памет на Васко - отличника на НГДЕК! Бог да го прости и баща му - дано са се намерили някъде там горе!

Това не е смърт! Безкрайността и вечността прегърнаха Жоро и го приласкаха към собствената му дълбока същност натуралната непреходност!Светла му памет на Жоро!Поклон пред Твореца!Тъга, но с усмивка за благословения ни Приятел!

Сега аз да си кажа мнението! В какво общество живеем, че аз, родена 92 година, си нямам и идея кой е този човек?Лека му пръст и дано има хора, които да го помнят и ценят след време, а не както често се случва с българските дейци на изкуството да бъдат отричани или забравени.

Бог да го прости!!!

Аз пък го познавам от Худ. гимназия,в един клас бяхме и бяхме приятели от деца.Гошо Трифонов е от хората които малко говорят и малко споделят,той имаше звама ,трима приятели на които споделяше мъката си и радостта си.Още от дете пиши стихове и там си отваряше душата,няма никакво влияние от Фотев.Той беше роден талант и прекрасен приятел.В детството изживя семейна драма,след това нва драма и това го тласна към алкохола,затвори се много и се отдаде на мъката си.Трудно беше да му помогнем.

Познавах го, макар ине толкова отблизо - илюстрирал ми е разказ.Беше добър, много добър художник - талант! Макар че в това стихотворение виждам влияние на Хр.Фотев! Но какво значение имао? Всеки в личното си творчество изпитва влияние от някого.Бог да го прости...Жалко, че талантливите хора на България си отиват, а няма приемственост!

Много талантлив художник.Бог да го прости!!

Жалко,толкова млад беше Георги трифонов.Лека му пръст!!!

Прочетох стихотворението - определено ми допада,обичам лириката.Много е добро,докосва душевните струни.Благодаря за жеста ,че го публикувах те.