Ние веднага си намерихме работа заменяйки покривите на къщи. Бяхме дотолкоба добри и бързи в работата не че , съседите но който работехме бяха направили списък помежду тях , като на кой да работим следващият . Дневно ни се плащаше 300$ на човек , и ги получавахме без никакво мрънкане , като някой се опитвахе да ни плащат повече за да работим на тяхната къща следваща .

До Либертоносец от НПОЕдин студентски заем за заминаване в Сащ е 4000-5000 лв.И спокойно се връща след едно лято в Сащ. Съквартирантът ми изтегли 5000 лв. септември годината преди да отиде на бригада,като се върна следващата година октомври плати 5300лв. и всичко беше ок.300лв. лихва за 1 година 20-30 г. изплащане ли е? Просто вие сте едни мижави *** ,свикнали да реват за колко лошо било в Сащ.Вие сте изтъкани от злоба,защото сте закотвени тук да бачкате 500 лв.ида си мечтае за соца.

16)Пристигнахме с адаша Георги в Флорида и там срещнахме пълно опустошение . Урагана беше сравнил къщите с земята в Хоместед , градче което е залепено до Маями . Националана гвардия беше разположена и те се занимаваха реда , раздаване на безплатна топла храна и вода , безплатни телефони обаждания за всички в нужда.

КРАВАРИТЕ ЧАКАТ РИБКИТЕ КРОТУШКИ. ЩОТО АКО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАТ НА ТЕХНИТЕ СИ РИБКИ ЩЕ ИМ ИЗЛЕЗНЕ ДОСТА СОЛЕНА СКУМРИЯТА. АЙДЕ КРОТУШКИ НА ПРЕСНИТЕ БРИГАДИ. ДНЕС ИМА УТРЕ НЕМА!!

До МРАВКА Да,друг мироглед,че като работиш честно,без далавери и прочие,може да ти се плаща,а не да се гърбиш тука за 500 лв. на месец.

Пиши, колега, даваш мотивация на много като мен да не се отказваме от живота и да не стоим в тази дупка българия (с малко б).В момента с какво се занимаваш?Възможно ли е да се пусна като репресиран от държавата, която дава права на роми и бежанци, но не и на собствените си граждани?

15)Без да се двоумя , аз се качих в Ф-250 Ван който си бих купил в Нев Йорк за 500$ и потеглих на юг , където имаше работа , заедно с още идин Българин .Така започна моят живот в Америка . Ако на някой му е интересно моето житие , питайте и аз ще ви отговоря . Сега аз просто не знам дали не ви отегчавам .

14)и две години след моето минаване на Българо-Гръцката граница аз бях на самолета за New York . След пристигането ми в New York почти същата история като в Гърция се разигра . За мой голям късмет през август 1992 урагана Andru удари Флорида , и там имаха нужда от работна ръка .

100 000 хилядния студент в Щатите?Наши студенти,български ли бе?Исаков, нали над 60%от българите били русифили бе, джибро?!?

Аз побеснях , обаче реших че е по-добре да се оправя с него по-късно , като също кажа и на останалите съквартиранти как този *** се опита да измами всички ни , така че и те да го вкарат в правият път ! С това и се свърши моето имане-даване с Българи в чужбина . От този момент аз само съм помагал и давал на Българи , без абсолютно никакви представи или очакване някой да ми върне доброто . След това , на интервюто ми в посолството на САЩ , аз бях приет като политически емигрант ,

12)Той ми се зарадва и почна да ми недоволства от несправедливото вдигане на наема. В този момент аз просто не можех да издържа повече и го подкарах . След няколко минути бой аз се изморих и реших да си взема почивка до следващата му порция пердах . Затворих го в стаята му за да няма къде да бяга а аз отидох до кухнята да си налея студена вода . Долната *** обаче през това време прескочи на балкона на съседите и от там виеше като куче за помощ .

11)Тогава ми светна крушката че *** който събираше парите за наема , искаше просто да използва останалите пет съквартиранти за да плащат неговата част от наема . Както бях изпушил , аз веднага хванах Метрото и бързо отидох в апартамента за да си поговорим с нашият човек . Него го нямаше но аз нямах бърза работа и реших да го почакам да се прибере . Към 6 следобед на-накрая *** се домъкна , и аз го посрещнах с думете че съм дошъл да доплатя наема .

Три или четири месеца по-късно Българина който събираше наема в сборището ми се обади по телефона и ми каза че хазайката е увеличила наема така че аз да дойда и да дам допълнително 2 000 Драхми . Аз се вбесих на хазайката , как така тя просто ще реши и вдигне наема просто така . Обадих и се по телефона за да и вдигна скандал , и тя се хвана за главата . Тя ми каза че нищо подобно не е поискала и наема си е както бил преди !

9)След няколко дни ние започнахме да питаме за квартира , която и намерихме в тристаен апартамент който да делим с още 4 Българи . Благодарение на разпределението на шест , то на всеки се полагаше да плати 7000 Драхми месечно и сега имахме покрив над главите ни . Два месеца по-късно , аз бях събрал достатъчно пари за да си позволя да си взема под наем свой собствен апартамент за 35 000 Драхми , но за всеки случай аз продължих да си плащам наема в предишното сборище .

8)Ние дори и не знаехме в този час какви късметлии сме . Нашата работа беше да внесем покупката , да я разопаковаме и отнесем опаковката обратно в камиона . Кой каквото иска да каже за Гърците , но аз ще им кажа че те дават много добри бакшиши . За да им внесем телевизор нормалният бакшиш беше поне 1000 Драхма (10$) , а за хладилник , печка или перална между 1500-2000 Драхма (15-20$). За ден ние разнасяхме поне 20 поръчки и успявахме да вземем между 300$ и 400$.

7)Аз и приятелят ми сме физически здрави младежи и на следващият ден хванахме окото на шофьор от компания която разнася по домовете хладилници , готварски печки , телевизори , перални и ни показа да се качваме в камиона . Ние без да се замислиме къде , как и какво се хвърлихме в камиона и тaка се започна . Оказа се че ние няма да работиме за заплата или надник , а само за бакшиш който би трябвало да ни дават клиентите при получаването на тяхната покупка .

6)Полицаите ни казаха че не се занимават с намиране на работа, но ни казаха също че има стоянка където хора без работа стоят и чакат някой да ги наеме на работа за денят , и че имало също доста Българи там които биха могли да ни помогнат с езиковата бариера . Ние разбира се веднага поехме към тази стоянка и както Полицаите ни казаха, намерихме Българи които всеки ден чакат някой да ги наеме .

5)Следващите няколко дни ние спяхме по скамейките в парковете , и през цялото време умувахме как да си намерим препитание и работа. Седмица по-късно , ние просто се бяхме отчаяли опитвайки се да си намерим работа, тогава ми дойде идеята да отидем в Полицейският участък и да се опитаме да се разберем с Полицаите и да им кажем от какво имаме нужда . За наш късмет в Полицията ни приеха дружелюбно , намериха и извикаха преводач с помощта на който ние обяснихме нашето положение и помолихме за помощ.

4)Интервюто ни беше за шест месеца по-късно , а дотогава ние бяхме изоставени на съдбата и нашият късмет и находчивост . Ние нямахме каквато и да е било представа къде да поискаме каквато и да е било помощ . Същата вечер ние се върнахме на гарата за да пренощуваме на пейките . Следващият ден се мотахме по улиците безцелно като туристи , само че ние бяхме с бохчите през рамо , засега все още имахме храна и не беше напечено .

Веднага след пристигането ни в Атина , ние без каквото и да е било познание от Гръцки или Английски език , успяхме някак си да попитаме и разберем посоката към Американското посолство и бегом натам. Учудващо но факт , веднага ни приеха и ни определиха час за интервю с цел получаване на Политическо убежище в САЩ. След това ние напуснахме посолството и почнахме да се чудим, ами сега накъде.