Като всичко останало БГ се превърна в кофа за *** пълна със заспала ***.Скоро няма да има БГ.Заспала *** проста.

Като копали кладенеца и редили камъните в един момент чули глухо бумтене, водата бликнала и едвам сварили да се изкачат нагоре!

Та, отговорът ми е следният - българският потребител делегира власт на това статукво, което или не иска нарочно или е толкова *** че не може да купи трудът на онези хиляди български селскостопански производители който днес са във Франция, испания, Нидерландия. Тези хора продават трудът си на дебелите германци, испанци и французи, който знаят да го ценят. бай *** хем иска хем се стиска. И домати йок. Ама зърнари с майбах има

Прадядо бил от Солун. За да се откупи, Фердинанд кадастрирал парцели с типови къщи в някои градове за бежанците. Затова имахте много южни дървета, макар той да бил строител, искал да му напомнят за Беломорието!

Преди време някой тук написа за Тевекелиев, който по времето на Царство България не само е организирал и грандиозен износ на селскостопанска продукция, и производство на зеленчукови и плодови пулпове, но и е определял цените на европейските борси. Потърсете за него сведения в Гугъл, интересно е.

че най-важното е храните да са естествени и здравословни. Това е здраве. Държавата лесно би трябвало да регулира цени, субсидии, застраховки и т.н. Ако има държава!! Здравето на нацията е държавна отговорност, не може да се оставя на комерсиална основа на частни лица, защото парите деформират съзнанието и затова ядем *** на света.

А някога бяхме известни с българската продукция на плодове и зеленчуци, както и с всякакви други хранителни продукти. Сега внасяме някакви отпадъци и не произвеждаме почти нищо, а земите пустеят.

Бъркаш пионерчетата с текезесарите. Децата работеха безплатно, а трудодните бяха по 40 стотинки.

Трябва да ки защитаваме производство, че скоро ще ни дръпнат шалтера като при газта

До Рендето - Кого си хранил, бе? Внасяхме картофи и зеле от Полша и какво ли не още от други страни. Хората масово бягаха от селата заради мизерните трудодни и текезесарските бригади по полето се състояха само от бабички. Затова студентите работеха по два месеца ангария - лятна и есенна бригада, а гимназистите по 40-45 дена - лятна едномесечна бригада и 10-15 дена есенна. Учениците от основните селски училища пък започваха бригада от 16-и септември и приключваха, когато приберат реколтата.

Разбира се средностатистичния български потребител знае че най вкусно и качествено е това което се произвежда на село. Той помни добрите благини които преди 1989 г бликаха като реки от българските села. Мляко, сирене, домати тукашни. Проблема е в това че именно този потребител носи между раменете си тиква. Тази тиква , разбира се гласува за Тиквун. А онези селяци който едно време робуваха по българските полета, днес работят пак същата работа но във Франция, Испания, Холандия.

ами след като инспекциите, които отговарят за качеството, допускат това, тогава защо се сърдим на Света, че гледа на нас като бокyци в кошче ?! гледам румънските туристи в Бг - смятат ни за 3-то качество хора, далече под тях, за жалост !

До Стар Краставичар - По-точно е да кажеш, че пущинаците на Турция не могат да се мерят с нашата плодородна земя. Нито пък парниците на Нидерландия. Пак ще припомня, че с "примитивното" земеделие отпреди 1945 г. България произвежда храни за два и половина пъти по-многочислено население, отколкото е нашето тогавашно. Има и една проста истина - най-вкусните сортове изискват ръчен труд, за разлика от интензивните сортове с изкуствени торове.

Сега наздраве, защото хлябът е плът, а виното - кръв!

И понеже моите клиенти са ми понякога приятели. Имах едни хора с парник. Не ме пускаха да си тръгна без да са ми дали чувал с краставици.

е ставало на гравитачен принцип - вадичките са имали определен наклон и са били запушвани с чимове. Така и дете може успешно да напои зеленчукова градина. Този метод е бил познат по нашите земи още преди хиляди години. Но другарите, след като създали ТКЗС-тата затрупали вадичките и сложили пръскалки, които хем не напояват достатъчно, хем през 1990 г. ги изпокрадоха за скраб. Иначе нашенските зеленчуци, отгледани без изкуствен тор, имат уникален вкус, но днес няма желаещи да ги отглеждат.

Под града има подземна река. Имахме в двора кладенец, в който изстудявахме диня. Имахме смокиня, орех, асма, хинап, дива праскова. Обикновената праскова и крушата не даваха много плод. Освен това на баба цветята - кученца, рози, Дилянка и няколко корена грозде касис, чимшир, лавър и Бъзово дърво. Съседите отзад имаха бахча. Краставици, люцерна, краставици. Вадеха водата от кладенеца с помпа. Вечер я пускаха. Даваха по наръч краставици. Веднъж дядо се ядоса и им ги хвърли обратно, все брак.

Тия работи на стават така. С мислене на агрономите от времето на ТКЗС и АПК. В България просто няма интензивно земеделие, както примерно в Нидерландия или Турция. Феодалното земеделие което беше в България преди 1989 бе примитивно с руска разнебитена техника и много яки волове или магарета. И разбира се много турци и помаци по нивите. С такъв аршин не можем да мерим снага с Турция или Нидерландия. За това най лесно в България процъфтяват едрите зърнари а не примерно бившия кмет на Катунци.

Нал целта е изпълнена да сми най умирачите ф сфета. Банани банани банани банани банани банани банани

Ама, пък, как ти пасва ник-ът, да знаеш, 56! 'баси!...