"Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!". Мога и по-директно да обясня как ще се справим с *** проблем. Няма да изпадам в подробности, защото и от ДАНС четат коментарите ни. Все пак си мисля, че е време да спрем само да пишем по форумите и да вземем да се замислим за добре отганизирани действия. Нямам предвид да демонстрираме и да издигаме лозунги. На терора трябва да се отговори с терор...

АКО СЕ ОКАЖЕ НАРКОМАНСКА ИСТОРИЯ...

Ха нека им приложат сега акцията "Много ще боли"-страхотно име .Трябва да има ефективност в действията ,а не в думите

В нормална страна ,след подобен случай някой си подава оставката,в БГ всеки си трае ,докато не му я поискат ,ха да видим сега дали това ще стане Г-н Бойко Борисов?

Цеко напусни! И дай обезщетение на роднините на момчето. Не, че това ще го върне но все пак...

Рамзи щракна със запалката и внимателно започна да загрява капачката, съдържаща вода от ***, лимонтузу и, разбира се, хероин. Не се чувстваше добре. Това му беше вече третия шприц от сутринта, а продължаваше да се чувства така, сякаш всичките *** на света се бяха стоварили върху главата му и го притискаха в неумолимата си прегръдка. Изтегли течността от капачката с придобита през годините рутина и без повече да се мотае заби иглата в голямата, изпъкнала вена на *** си, който предварително беше омотал с турникет. Ръцете и краката му, общо взето вече не ставаха за тази работа, защото вените по тях бяха така калцирани, че беше почти невъзможно да се забие в тях каквото и да е. Приятна топлина се разля по тялото на Рамзи и Световният Говнян Океан сякаш малко поразхлаби задушаващата си прегръдка. Запали цигара и моментално повърна в ***. Драйфаше стомашен сок, внимавайки да не нацапа новата си униформа. Все още не се чувстваше както трябва. Извади от джоба си измачкания пакет хероин и го погледена със съжаление. Беше останало твърде малко, ако си го праснеше още сега следобед щеше да се почувства особено зле. Щеше да го втресе, да му избие студена пот, щеше да врещи и да трепери неудържимо, а колегите му не гледаха на това с добро око. Въздъхна тъжно и прибра пакета обратно в джоба си. Животът е гаден помисли си той и излезе неудовлетворен от ***. Животът наистина не бе особено благосклонен към Рамзи. Обременил го беше още първоначално с факта, че се бе родил ***. В последствие му бе нанесъл втори удар, превръщайки го в наркоман. Като капак на всичко беше и гей. Даже не и гей, а най-обикновен ***, тъй като изкуството и културата му бяха напълно чужди ( пък и беше неграмотен ). Освен това на четиринадесет годишна възраст баща му ( който, разбира се, редовно блудстваше с него ), го венча насила за една дванадесет годишна ***, която поради особеното либидо на Рамзи не предизвикваше у него никакъв интерес, даже го караше да потръпва от погнуса всеки път, когато се прибираше вкъщи и трябваше да легне до нея в семейното ложе. Тя пък, *** ***, излежда се ебеше за живо и за умряло, защото му народи седем деца без да я е чукал дори веднъж и сега му се налагаше да изхранва многобройна челяд, която дори на беше от него. От спомена за това по гърба му полазиха тръпки и се почувства поне с три степени по-зле. Опря се о стената и изчака пристъпът да премине. Когато тръпките и позивите за повръщане попреминаха той продължи към бюрото си, въртейки *** доколкото позволяваше затрудненото му положение. Рамзи, освен всичко останало, беше и полицай от Регионалната *** Служба за Борба с Белите Продавачи на Леки Дроги. Беше се издигнал в службата до младши лейтенант благодарение на факта, че с началника на отдела, майор Юсуф, бяха стари гаджета. Стана полицай пък благодарение на брат си Реджеп, който наследи семейния бизнес от баща им и сега беше богат и уважаван от всички търговец на хероин. Издигна голяма бяла къща на мястото на коптора, в който живееха преди, а на Рамзи, с когото отдавна поддържаха интимни отношения, купи тристаен апартамент в престижен *** квартал. Също така благодарение на него Рамзи можеше да подхранва леката си слабост към хероина, защото Реджеп избиваше доволни количества стаф, продавайки на *** счукани керемиди, с цел да понамали популацията им. Но напоследък брат му не съумяваше да задоволи нарастналите потребности на Рамзи и на последния му се налагаше да се снабдява с лекарство и от други места. Тъй като беше свикнал хероинът да му е безплатен, пък и не можеше да отделя от скромната си полицейска заплата за това ( жена и седем деца не са шега работа), Рамзи намери друг начин, далеч по-евтин. Фактът, че беше и бездруго *** го улесняваше в голяма степен, даже някои наркодилъри с по-подчертано предпочитание към мъжките ласки му се обаждаха в службата, за да го питат дали не иска стаф, още сега и на момента. Как му се искаше и сега да се обади някой такъв благодетел и да изрече така бленуваните думи Но уви, телефонът днес сякаш бе онемял. Рамзи въздъхна тежко и положи кльощав *** на стола пред бюрото си и обхвана пулсиращата си глава с две ръце. Имаше чувството че ще се пръсне. Замисли се откъде да си намери стаф. Познаваше един дилър, който даваше веднага пакет срещу ***, но в момента Рамзи беше затупан от работа бяха пипнали някакъв *** с три грама и половина трева и сега трябваше да слиза в килиите на всеки кръгъл час и да го смачква от бой докато *** не си признае че продава Леки Дроги. Нямаше никакъв начин да се измъкне от участъка за достатъчно дълго все пак дългът си е дълг. Какви неща трябва да понасям заради гадните ***-наркодилъри! помисли си той и ядно скръцна със зъби. Следващият път направо щеше да изкърти главата на гадното ***, само стой та гледай! От мисълта за това му поолекна и той се отпусна на стола, отчасти успокоен. В този момент погледът му се спря на оставената на бюрото му бележка. Отвори я и видя нарисувания на нея голям ***. Това означаваше, че майор Юсуф го вика за Ежедневния Инструктаж. Рамзи изсумтя, изправи се и тръгна към кабинета на началника с известно нежелание беше му твърде гадно дори за по принцип любимия му Инстуктаж. Почука два пъти бавно и три пъти по-бързо това беше специалният полицейски код за извънредни ситуации - и влезе в кабинета. Майор Юсуф седеше зад бюрото си, вперил строг поглед пред себе си. Той беше към петдесетте, нисък и пълен, с тъмнокафява кожа и прошерени коси и мустаци. Беше облечен в парадната униформа на РЦСББПЛД, а именно червена риза на сини, зелени и оранжеви петна с извезан розов надпис POLICE на джобчето, и *** панталони с кремав кант. Върху гърдите му гордо блестеше полицейска значка, а на главата му се кипреше кокетна фуражка цвят каки. В ръката си държеше позлатена писалка, с която рисуваше крилати *** на листа пред себе си (използваше я предимно за такива неща, тъй като той, както и Рамзи, беше неграмотен). Цялостното му излъчване навяваше на Рамзи мисли за мъжество и страст. Майор Юсуф имаше щастлив брак с мъж на почти неговите години, заедно отгледаха четири момченца, които израстнаха здрави и будни ***, даже трима от тях вече си имаха мъже и семейства ( Рамзи винаги им беше завиждал заради шанса в живота, който той никога не бе имал ). Майора живееше в триетажна къща в най-престижното гето, имаше четири сателита, шест телевизора, бял мерцедес, пък и беше скътал бая парици чеиз за сватбата на най-малкия си син. Въобще беше напълно преуспял в живота. Само че от дългите години домакинска работа вкъщи мъжът му беше поувиснал и поувяхнал и вече не възбуждаше майора както преди, което го накара да потърси връзка с по-младия и сексапилен Рамзи. Хареса в него начина, по който въртеше дупето си, влажните му изкусителни черни очи, които сякаш го подканяха да бръкне в панталона си и нежното му, смугло лице с малка, чувствна устичка, в която той с удоволствие се празнеше ежедневно. Майорът, естествено, криеше любовната си авантюра от мъжа си, който наскоро беше влязъл в критическата и често изпадаше в нервни кризи, а и един развод значително би намалил финансовите му авоари. Рамзи присъпи в кабинета, изпъна се като струна и отдаде чест на майора, рапортувайки с висок глас: Господин Майор, младши лейтенант Рамзи, разрешете да доложа! (разговорът между двамата се провеждаше на матерен език, който тук за улеснение сме транслирали в не-матерен) Разрешавам! отговори му майорът, разкопчавайки панталона си. Рамзи без да чака клекна под бюрото и пое вече еректиралия *** в устата си. Дългогодишният му опит в свирките го беше превърнал в орална богиня той лижеше, мачкаше, смучеше, лигавеше и целуваше големия черен ***, извор на благоденствието му, карайки майора да се гърчи и мучи от удоволствие. С едната си ръка галеше тлъстите провиснали *** на шефа си, а другата беше свряна дълбоко в кафявия център на страстта му. Майорът беше хванал главта му и натискаше толкова силно, че Рамзи усещаше пулсиращия *** чак в трахеята си. Скоро рутината каза думата си и майорът с вик изригна гъста *** в устата и гърлото на подчинения си, оставяйки малки, лепкави капчици по дългите му, хусарски мустаци. После, без никаква почивка, просна Рамзи по очи на бюрото си и с победоносен възглас пронкна в бленуваното отверстие. Младши лейтенентът, вече възбуден до крайност, започна да пъшка и да върти *** от удоволствие. Майорът го помпаше с мощни тласъци, каращи главата на Рамзи да се удря периодически в кутията на компютъра, което го възбуждаше допълнително. Разни предмети започнаха да падат от бюрото, факт, останал незабелязан от двамата любовници, които крещяха и стенеха, изпепелявани в огъня на страстта. Сега майорът беше хванал Рамзи за мустаците и опъвайки ги виеше Дий! Дий! докато го пронизваше с дебелото си, черно острие. Разлигавеният *** на младши лейтенанта с тихо шляпане поглъщаше колосалния *** на шефа си в топлата си и гостопримна обител, като се свиваше и разпускаше за да достави максимално удоволствие на напиращия нашественик. От очите на Рамзи се стичаха сълзи на наслада. След известно време майорът реши да смени позата и обърна Рамзи по гръб, качвайки краката му на раменете си. Навлизането беше зашеметяващо и двамата изквичаха от неописуемото удоволствие, граничещо с нирвана. След няколко мощни тласъка майорът измуча и се изпразни гъсто върху треперещия корем на Рамзи, с което Ежедневният Инструктаж приключи. Двмата легнаха на бюрото прегърнати и запалиха цигара със стаф. Трябва да поговорим. каза майора гърлено, опитвайки се да задържи дима максимално дълго. Рамзи го изгледа учудено досега никога не бяха разговаряли след акта. Незнайно защо този факт го притесни. Може би няма да се видим повече продължи майорът. Ченето на Рамзи увисна от почуда. Но защо, та аз те обичам? промълви той през напиращия вече от гърлото му плач. Работата е твърде сложна каза майорът с изкривено от болка лице Завърши вътрешното разследване за расова чистота в отдела, което установи че ти си негоден за работа при нас думите му увиснаха във въздуха. Долната устна на Рамзи трепереше, а от очите му се стичаха едри сълзи, които капеха върху бюрото, размазвайки нарисуваните крилати хуеве. Но аз съм чистокръвен ***! проплака той Не си, както изглежда. каза майора, като го потупа бащински по рамото Разследването установи, че прабаба ти е била китайка, следователно и ти си една осма китаец и като такъв не можеш повече да работиш тук. Принуден съм да те уволня момче, няма как. Рамзи изхвърча разплакан от участъка. Дълго броди по улиците, незнаещ какво да прави, докато накрая се свлече в пълно изтощение на една пейка в парка. Светът се беше сринал пред очите му. Беше свикнал с факта, че е ***, наркоман и ***. Почти беше свикнал и с гнусната твар, обитаваща дома му и с многолюдната й челяд. Но това вече беше твърде много. Китаец! Внезапно му стана непоносимо зле, зави му се свят и той започна да повръща до пейката. Тогава се сети за пакета, лежащ услужливо в джоба му. Извади го с треперещи пръсти, сготви бързо дозата и моментално я инжектира в една от сравнително запазените вени на врата си. Почувства се малко по-добре. Опита се да събере мислите си. Равносметката не му хареса никак няма вече полицийска заплата, няма привилегии, нищо. Търговците на стаф вече нямаше да му дават материал за *** та кой ще позволи на един китаец да му духа?! Даже брат му щеше да се отрече от него, защото не съумя да опази семейната чест. Освен това днес изгуби любовта на живота си. Сети се за жена си отвратителната, разплута гад, чиято разчекната *** се беше превърнала в конвеер за малките, врещящи уродчета, правещи от живота му ад. АД! Внезапно в главата на Рамзи изплува мисъл кристално-бистра и ясна. В просълзените му очи блесна твърдост, неподозирана преди. Той беше решил! В шестнадесет часа и двадесет и четири минути същия ден младши лейтенант Рамзи се самоуби чрез единичен изстрел в слепоочието със служебния си пистолет Макаров, отивайки в един по-добър свят, където любовта е вечна, а хероинът безплатен. PS. В последствие се установи, че данните от разследването са неверни и Рамзи бе повишен посмъртно в чин лейтенант. Виновните са наказани.

Badgypsy kaji kude si da doida da ti pokaja edin BG salam iskam te samo ot zad. Ama grubi4uk 6te buda, 6te te pompq i 6te te biq!

567, малка група от българи бива атакувана от ГЛУДНИЦА роми, разбираш ли? Това не е ЕДИН *** криминал(да използвам тъпата ти думичка).*** са уникално единни, когато стане на въпрос за побой над българи. ЛИЧНО съм го изпитал.Трябва ЦЕЛИЯТ етнос да понесе вината, за да се прояви самоконтрол! Когато едни *** видят, че ги слагат в групата с "криминалите", тогава те ще кажат на истинските "криминали" да не се държат така(но това едва ли ще стане, това са *** все пак).

....kомунистични принципи от рода -един виновен, всички виновни - не върви някак си, все пак живеем в демократична държава !

Вие, умеете ли да правите разлика между Един българин криминал и Български Народ, а ?А защо тогава не можете да направите и същата разлика между Един ром криминал, убиец и не знам какво и Ромски Етнос ?Аз съм Ромка и се гордея с това. Твърдо заявявам, че един етнос или народ- Не може да носи последствията на една криминална личност, и личната вина да пада върху цяла общност !Всеки носи Лично последствията си пред Закона ! Комунистични принципи от рода -един виновен, всички виновни - не върви

Позор!От години поляните се заселват с нови и нови роми !Автобусите са пълни с *** и нагла до крайност ***, а тия за които гласуваме бездействат и се правят че не виждат разрастващата се с дни *** на Овча купел!До кога ще продължава мизерията и геноцида срещу обикновените хора които си мислят че живеят в европейска столица!

Освен, да се откаже от заплатата си, да го пратим на едномесечна почивка в някое гето, дето 70 *** се отбраняват от трима българи и при самозащита убиват единия...

Всеки политик да се откаже от заплатата си за определено време.С парите да се закупи оръжие за българските граждани за самоотбрана.Щом политиците не могат да защитят избирателите си по законов път,нека това стане със силата на оръжието !

разбира се,че е била адекватна - убито е българско момче,а *** са на свобода. ушевите точно към това се стремят,свършили са си работата,даже перфектно ;]

СИГУРНО , АКО НЕ СА ДЕИСТВАЛИ АДЕКВАТНО ЦВЕТАНОВ ЩЕШЕ ДА ИМА ''ДЕСЕТКИ УБИТИ!! ПОНЕ ДА ИМАХТЕ МАЛКО ЧЕСТ В СЛУЧАЯ ! ЖАЛКО ЗА МОМЧЕТО!

Може би има полиция някъде в света където гледат безучастно от 3 МЕТРА как 50-на варвари с колове и брадви умъртвяват гражданин?Полицията Ви пази ***, почвайте да ни колите и бесите по къщите ни. Какво сте ми се покрили из некакви си дворове.Я по смело останахме само 2-3 млн беззащитни ... а Ви пазят 60 000 полицаи, 10-ки комитети, международни организации и т.н.

Ясно е защо им е нужен толкова Лъчко Мозъка !в ГЕРБ Нямат топки и им е нужен гинеколог.

moddib благодаря ти за то4ният коментар който си позволих да копирам от блога ти

Вчера на протеста пред Събранието стотици тъжни и гневни млади хора си пожелаха един ден тълпата самобитни *** с бради да срещнат някой толерантен властимащ, някой лигав, гнусен, либерален правозащитник и да му пръснат главата със сопите и брадвите. Съобразно самобитните си потребности. Страшно, но разбираемо пожелание.Обратното броене тече. Брадвите стават все повече. Властта е изправена пред много труден, но много важен избор. Много по-важен от оставката на Лъчо Иванов. Много по-важен от Трактора, много по-важен от Р.Овч. и газовите договори. Много по-важен от цялата сапунка, наречена български обществено-политически живот. Проблемът е наследен от години, но трябва да се разреши днес. Защото на карта е подставено самото съществуване на българската държава. Разрешение, основано на равенството на българските граждани пред закона.Лично аз няма да ходя в Швейцария заради битовите потребности на ***. Но няма и да чакам брадвите да потропат и на моята врата. Смятам да защитавам основното си човешко право правото на живот, моят и на моите близки, тук в моята Родина.Моите искрени и дълбоки съболезнования на Любо и на останалите близки на Боби Райнов. Боби, които беше на годините на малкия ми брат, Боби с когото не се запознах, защото преди мен го срещнаха 50 *** с брадви и го заклаха. Малко преди да навърши 26 години.

Попитайте Хелзинкския комитет. Попитайте всички *** лицемери, които от години изкарват 30-те си сребърника, като хленчат по всички телевизии колко гадни расисти сме ние българите. Ние българите сме виновни, защото не сме толерантни и не създаваме на *** необходимите условия за да ни секат по-често.Преди дни Илия Илиев, лидер на *** партия Дром, заяви в ефира на национална телевизия по повод изключително тежкото положение, при което живеят българите на улица Ришки проход: Това е положението. На когото не му харесва да ходи Швейцария. Преспокойно. Един *** може да си позволи да гони българите от България. Без нито дума, нито звук, коментар от стотиците човекозащитни организации. За тях скандалът е битов, а Боби е виновен. Това ще ви кажат те, ако ги извлачите от дупките им и ги попитате за коментар.Ако един българин каже на ***: Това е положението. На когото не му харесва, да си ходи в Индия, при всички положения ще е гаден расист.Който от вас си помисли обратното също задължително е расист, ксенофоб и хейтър.