Аз също мисля, че ревът за селата е неадекватен, защото наистина е световна тенденция. И да не би да искате за 50 човека да има магазини, лекари, сестри и други екстри, та това просто е невъзможно и за най-богатите. Може би като се пенсионират, много хора ще отидат там за чистия въздух и не всички села ще си умрат, а дано........
Идилия! Не им трябва ваксина против грип, нито да плащат 50 лв. изследване на витамин D и В12.Преди и градските деца ходеха пеш на училище. Сега в градовете само с леки коли ги водят.
Това е световна тенденция, тъй че реровете са неадекватни. Освен това почти всички възрастни хора имат деца в градовете, но не желаят да ходят там, това в крайна сметка е тяхна работа. Отдавна не съжалявам пенсионерите, защото обикновено лъжат, имат собственост, ренти и пр., и всички пенсионерки, които ги питаха какво ще правят с добавките, казаха, че ще ги дадат на внуците и че съжалявали, че не могат да помагат на младите!?
Интренте всъщност е Спунк, де го открих веднъж в моята градина, но му промениха името тези от евросъюза
И в крайна сметка какъв живот предлага за един млад човек малко планинско и бедно село?Чист въздух(чудесно) и. медитация.Творческо уединение за писатели и поети?Личен санаториум и спортен лагер?
До 10"Много важно че няма интернет но има чист въздух спокойствие птики няма стрес"Извинявайте, да ви попитам само нещо, може ли? Птиките като интрендето ли са или нещо още по-рядко и вкусно...или дефицитно, не знам и аз?
Какво се оплаквате бе 45 години ви превръщаха в едно голямо село сега искате да сте модерна държава, е как да стане?
За селото небива да се мисли катоотживелица.В селото, в душения мирняма болести, няма надмогвания ,койнад кого.Всичко е подредено въввремето .Отношенията между хоратамечтите тревогите,празниците, словата.През соца много хора си взеха родителите в широките апартаменти ите много бързо напуснаха този свят.Тайнството живот на село още не разгадано.От панелката е неправилно да се казва ; "Селото е отживелица."
Тази статия е за редактиране,а не Под игото. А написалият толкова грамотно статията ,да хваща тоягата и в с. Кушла...
То Детройт за малко да изчезне , ние сме ревнали за погранични села без население , които и при соца бяха откъснати от света.
Да види оня с голямата тиква на раменете, че България не е само София.Провинцията умира.Има села, които живеят в 18-ти век.
До възрастен 14 На полето всичко е наред. Сто забрадки и един каскет. В кръчмата на кака Радка , сто каскета и една забрадка. Радой Ралин.
Десетки села в Северна България са на това дередже,ама никой не пише за тях. Без път, без редовно водоподаване, без училище, магазин и автобус и те така...
Българското село от до средата на миналият век е невъзможно днес да го има.То започна да изчезва в началото на 70те.,,Работната сила " бяха бабите със забрадките и мотиките и единственният мъж-бригадира с каскетаТе ,,изчезваха"по биологични причини, а младите бяха по градовете. И полека.лека се обезлюдиха.А тези по границите бяха достъпни само с открит лист и още тогава откъснати от света Вие младите това няма как да го разберете.Какъв поминък може тепърва да създадеш?
Сървайвъра,който показват по телевизията в сравнение с ежедневието на хората в това село, е като детска игра върху килима в хола.А такива планински села са стотици.Веднъж в една буря,бяхме приютени в едно такова село,където останахме до сутринта докато премине бурята и поспадне реката.На сутринта беше изгряло такова ярко слънце,а небето една дълбока синева,каквато никога не бях виждал.Въздуха кристално чист.Човек тогава чувствува една особенна връзка с природата
Шест литра мляко от родопско късорого *** е добре. Някога 76година като млад вет. лекар започнах работа в кравеферма от 850 животни. Яловост 30 % , висока смъртност при телетата и 4 литра среден млеконадой.Та такива ми ти работи за великото социалистическо ТКЗС и АПК.
Инвестор.БГ АД © 2001-2017 Dnes.bg
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2017 Dnes.bg All rights reserved.
Contact Us | Advertising | Portfolio
Село Кушла: Живот на края на света, без път, без лекар или училище