до 373тоа што 1972 година во Велес те пуштиле преку ред да купиш леб зборува за големата култура и почит кон соседите. А не дека луето биле *** па тебе како бугар те пуштиле преку ред. За жал таква култура и почит кон соседите, од вас, не можам да видам во коментариве подолу. Би сакал сите да додете во македониа и да се запознаете со нас и нашот азик. Само така ке разберете дека македонците не се ***. И за кра да бев србин ке пишував србски, ас сум македонец и пишувам македонски

На макетата не им ща ни меда, ни жилото. Онова лайне Дедото дет му се кланят още на Бузлуджа ни натресе чумата - столетница и се гордееше ,че не е българин , а македонец....

Начело на Македония са чедата на сръпските партизани, нещо от рода на нашите като хамстера ,Боковите, Пръмовите и пр. фамилии кашкаваладжии.........Както на нас ни набиват в главите,че сме славяни и руснаците са ни братя, така промиват и македонците онез сръпски издънки на Тито

Mile, щом си минал на левиют брег, тоа си е твой проблем. Но те молам не говори от името на всички македонци, кога прадедо ми Костадин е намерил закрила в Майка България 1903г. Македонец е било равно на Българин, "македонският език" не е бил още измислен от Сталин и Тито. Това последното ако си поне малко по-умен, требва да ти говори много. Да не говорим, че от няколко години вече не сте нито Българи, нито славяни а видеш ли "антични макета. Голям смях, брато. Целиот свет ви се смее от сърце.

Миле, през есента на 1973 година бях в гр.Титов Велес. На голяма опашка за хляб от около 20 човека, когато разбраха, че съм от България, ме пуснаха да ги предредя и си купя хляб. Всичките, от опашката бяха възрастни хора и ми се радваха. Ти се "чустваш", ама дали си? Това чуство дали не ти е натрапено? Освен да си сърбин, а?

Па за какав македонски език говориш бе - то тоя твоя т.нар. "македонски език" е измислен след втората световна война - дотогава си си говорил и пишел на чист български език. *** вие макетата верно сте неноррмални.

Здраво на ситеЗа нас македонците бугариа беше окупатор за време на втората светска вона. Исто како што србиа беше окупатор пред втората светска вона. Тие две земи беа окупатори бидеки на нас македонците ни беше забрането да учиме на македонски азик, да имаме сопствена култура да бидеме македонци. Едните не правеа срби другите ***. Затоа ве молам пред да пишете било што имате го фактот дека ние се чуствуваме како македонци.

Пак по тия дни беше, на някакъв празник. Беше късно следобед, наизлязли бяха люде тук-там пред портите си и тихо си приказваха, изплашени и тъжни. По улиците сновяха четници от Црна рука" - въоръжени, усмирителни команди, дошли от Сърбия, та мъжете не смееха да се отдалечават от домовете си, дори и децата бяха тихи в игрите си.Изведнъж, по една от главните улици, стана съвсем тихо. Откъм горния й край се зададе малка група - трима сръбски четници и, пред тях Аце Янов, един от видните прилепски граждани. Той беше човек уважаван от всички, доста просветен за времето си и един от малцината в прилепската чаршия, които неотдавна бяха отказали да подпишат една верноподаническа декларация до сръбския крал, Която сръбски четници с ножове на пушките си разнасяха от дюкян на дюкян за подпис. Сега той вървеше по улицата със спокойната си походка, гологлав, с побелелите си коси. Единият от четниците вървеше по петите му и безмилостно го шибаше с бич по гърба, по главата. Зловещо плющеше бичът в тишината, все по-силно и по-често, но гордият родолюбец нито веднъж не подигна ръка да се защити, да обърше кръвта, що бе потекла по лицето му. Така той мина по цялата улица, следван от тримата злодеи. Никой не се реши да му се притече на помощ - това би значило сигурна смърт, ала целият град изтръпна от болка, от една обща, люта болка.Като наближи краят на това незабравимо лято и началото на учебната година, събраха ни с барабан, под страх от тежки глоби, всички ученици, които бяхме учили преди в български гимназии от Битоля, Солун и Скопие. Събраха ни да ни записват за сръбските училища, които се готвеха да отворят вместо многобройните български училища.Как се казваш? попита ме някакъв си директор или инспектор сърбин.- Димитър.- По баща?- Талев.- Няма вече Талев, чуваш ли? чукна с молива си по масата сърбинът. - Ти се казваш Димитрийе Талевич. Запомни добре!Аз не знаех значи името си, знаеше го той сърбинът, дошъл тук в родния ни град, от дивите усои на Шумадия. Той отхвърли нашите имена - имената, които ни бяха дали нашите бащи и, под страха на тежки глоби и наказания, ни наложи други, чужди.Все такива си останаха сърбите до края на тяхното господство в Македония. След световната война трябваше да продължа образованието си за още една година. Явих се в една тамошна сръбска гимназия и понеже идвах с българско свидетелство, подложиха ме на приемен изпит по сръбски език и сръбска история.Изпитваше ме млад учител и бяхме сами в стаята си. Мина изпитът по сръбски, мина и по история. Накрая той ме погледна някак особено и каза:- Още един, последен въпрос. Какъв цар е бил Самуил?- Самуил? - попитах аз, като да не бях дочул, а знаех много добре каква цел преследваше коварният сърбин.Обля ме студена пот. Да кажа, както твърдяха сърбите, че Самуил е бил сръбски цар - не можех, а да кажа, че е бил български цар - не смеех. Тъкмо между тия два огъня бе ме поставил да се пека господин учителят и, очаквайки отговора ми, по устните му се бе изписала тънка, лукава усмивка.- Самуил- се опитах да се измъкна аз - царувал по тия места...- Да, но какъв е бил: български или сръбски цар?- Ами... тукашен. Тукашен цар е бил - отговорих аз и очите ми се напълниха със сълзи.- Хм - изкриви ехидната си усмивка учителят. - Добре. Стига.Тоя сръбски учител беше социалист.в. "Зора", 8. IV.1941 г.

, дъскиот подовете. На втория или на третия ден, наредникътглаватарят на тия неканени гости в къщата ни, повика майка ми в гостната, дето се бе настанил без да ни пита. Отидох и аз с мама. Посрещна ни настръхнал звяр с кръвясали очи. В ръцете си държеше широко разгърнат календар на осигурителното дружество България", с ликовете на тогавашния наш цар Фердинанд, царица Елеонора и Престолонаследника. Бяхме си украсили преди гостната с него, а като почнаха сръбските насилия, мама го бе потулила някъде и сега сърбинът, тършувайки, бе го намерил. Какво е това? - попита той, като се напрягаше да сдържа гнева си.Кадро, господине. От турско е останало - отговори майка ми спокойно, ала аз забелязах как побледня леко лицето й.Наредникът не можеше да се сдържа повече. Той бързо нави като мокра дреха календара и ругаеше мръсно всичко българско, а от устата му пръскаха капчици слюнка.- Българи... цар Фердинанд! - изрева той и удари с календара старата ми майка.-Хей! - изпищях аз с незакрепналия си юношески глас, обезумял от болка. Тогава мама ме сграбчи с две ръце и заедно се отдръпнахме към вратата, а сърбинът, изпаднал в бясна ярост, разкъса календара, хвърли го на пода и започна да го тъпче ту с едната, ту с другата си нога.Ние побързахме да се скрием в стаята си и мама ми даде студена вода, за да не ми прилошее - моето детско сърце не можеше лесно за понесе жестоката обида.

Църквата опустя - нека сега Бог се грижи за своя дом - вярата ни бе поругана, името ни бе отречено, ние бяхме роби безправни и безсилни.Беше през лятото на 1913 година, веднага след междусъюзническата война. По-старият ми брат беше в неизвестност. Той беше български учител и отказа да стане сръбски. Държаха го в затвор и, заедно с други негови другари, български учители цяла Македония, отведоха го някъде в тъмна и страшна неизвестност. Другият ми брат, беше в ноктите на Црна рука". Не стигаше, види се, това и, един ден, в бащината ми къща нахълтаха сръбски войници. Изпратили ни бяха на квартира, за наказание, цели два взвода. Бяхме сами със старата ми майка и се заключихме в най-отдалечената стая. Къщата, двора и градината ни се изпълниха с нечистотии и смрад. Денонощно чувахме тропот и глъчка, псувни и безсрамни песни, някъде из стаите се чупеха стъкла, къртеха се врати, дъски

То започна още в самото начало и ставаше все по-грозно, все по-страшно. Скоро след нахлуването на сръбски войски в родния ми град Прилеп пришелци и натрапници сърби пред очите на целия град замазваха надписите по училищата ни, сваляха и унищожаваха образите на народните ни люде, изкъртиха мраморните плочи по стените на старата ни църква, заличаваха издълбаните по тях свети и родолюбиви слова за вяра и име българско. Църквата опустя - нека сега Бог се грижи за своя дом - вярата ни бе поругана, и

balkanpolitics.blog.bg/politika/2011/10/25/umirashtata-makedoniia.841385

Откачалки от всякаде, ни да се смееш ни да плачеш.

Тия родоотстъпници дека управляват Скопско, всичките, ще бъдат съдени, за умишлената шизофрения, каято налагат на народа. Както казват македонските воеводи(со кротко со длаго и со малко кютек). До тук со кротко со благо, следва" втора серия". Как кога бях в Косово с албанските косовари си говорих на чист български език (с една разлика, кого им думах -пази, не реагираха, направиха го кога им казах-чувай. Те в България не са и стъпвали, знаят го от "античните македонци" в Скопско.

Около дванайсе, пръви петли Блаже Виларо ни даде знак за измакнуване. И викаме на веждестио, Блаже му рече - Требе да си одиме, таман се покажа месечината, една ношна расотка ке ни дойде арно. И се изнижааме. Фанааме за по още напреку през планината. Арно, ама пиани глави, обръкали сме пато у тевното. Одиме. Буки, стари, високи, клонести, па и разеленили се, не позволуваха месечината малко барем да ни свети. Продолжиме промушнуването мегю буките. Шумолеше под нозете ни стара шума. По едно време гледаме - бразда. Границата. - Момчиня - вика ни Марко Пръчо - еден од друг требе да бидеме на десет чекора, никави шушу-мушу, следвайте ме. Чуете ли българско, гръцко или сръбско предупрудуване, залегнувате до дръво, до камен, да те настапат, кютиш. Айде Бог сос нас ! Он пред нас ниека по него ! Границите, мамка им, са турени да се пречкат у нозете на люгето. Оно, верно, сека една дръжава почнува однекаде до тамо, или онамо, ама ние, улавите брачеди, сме си мислили дека тия межди са работа детешка, като са вътре у македонската ни земла и ни сръбино, ни бугарино, ни па гръко може да попречи на гулемото ни одене из нашенските си територии. Коте Воденичаро падна. Утръкули се у драки. И дали при пресопнуването на Коте сме се издали, пропукаа пушки.- Брьже по мене, напреж !-вика Блаже. Ние побегнуваме. Падаме, стануваме, препинаме се и ни страх. Сръбските граничари метат гранати. Легай бръже !- ока Блаже Виларо.Обажда се Милица - Господа, не стреляйте има и жена !- *** ле ми тераш тука, перустио ? -обади се гръчки граничар. - Ами ти што тераш тука бе, пичка ти майчина!- распцува се Пръчо- Оди си у Еладата, по каменистите острови, тука е мойта татковина, Македония !- Слизай од скалата бе, будала !-кара се Блаже на Пръчо-Ке погинеш. - Ей, вие, мамка ви, и сръбски, и гръчки, и бугарски граничари, што вардите тука бе, вампире ? Бразда, турена од чужденци. Они нас питали ле са, согласието на македонците сакале ле са ?Не са, мамка им. Ниека сме си дома, тука е Македонията, нашта мила Македония. Одека на дека ке ни се пречка у нозете некаква си бразда ?Да си *** майките и французите, англичаните, германци, австроунгарци, руснаци, сръби, ***, гръци, дека се е чуло вонкашните сили да се бръкат у домашните ни подредби ?И вие, вампире, гръци, сръби, и ***, да си *** мойките, ке ни убивате на нашата си земла !

Един Македонец и един Сърбин хванали златната рибка,и тя им казала ако ме пуснете ще ви изпълня по едно желание,и те я пуснали.Сърбина казал искам в БЪЛГАРИЯ да стане страшно земетресение,а македонеца казал искам в БЪЛГАРИЯ да стане потоп и само след минути Белград се сринал до основи а сКОпие било цялото под вода и двамата попитали ужасени какво направи бе рибке смотана а златната рибка одговорила .Опааааааа АЗ ЗАБРАВИХ ДА ВИ КАЖА ЧЕ ОЩЕ СЪМ СЪС СТАРАТА КАРТА!!!!ДА ЖИВЕИ БЪЛГАРИЯ !!!!!!!!!!!!!!

Не знам како Вашата редакциа допушта вакви коментари, но ништо повее не ме изненадува. Треба само авно да искочите, да признаете и да се покаете за нешто што сте направиле во минатото. За сите други информации повелте на holocaustfund.org Со сите овие коментари го менувате лицето на државата Бугариа, нека ви е на чест!

проблема им е медицински и има специализирани сайтове и издания за такива медицински проблеми

мисля че на всичко идващо от фиромските македонци трябва да гледаме от комичната страна,развеселяват ме и стават за вицове

макседония - гръцко име . език - български . територия - българска сръбска албанска . население - 10 % българи 80 % албанци 5 % сърби 5% турци *** . произход - луната , по скоро се търси . Е такъв звер нема