E I ....?TE STIGNAHA NA100km. OT KAIRO I 25km OTDAMASK!!! I PRI TOVA PRED TIAH NIAMASHE ARMIA...SPE4ELIHA 2-TE NAI-GOLEMITE TANKOVI BITKI V ISTORIATA SLED KURSK!!!,82 ZA 1 DEN SVALIHA 101SIRIISKI SAMOLETA BEZ ZAGUBI I T.N.
до 37 според мене те страните са две - против тероризма и за тероризма . аз съм против тероризма , а ти не си съгласен с мен , да смятам ли че си от другата страна
На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия нападат държавата Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни. Нападението е изненада за израелското общество, тъй като в еврейската държава властва мнението, че арабските му противници са неподготвени за военни действия. Макар че египетската армия успява да прекоси укрепената линия Бар-Лев по Суецкия канал, скоро израелската армия съумява да отблъсне арабските армии и да си върне стратегическата инициатива. По време на войната израелската страна е готова даже да използва атомното си оръжие, но министър-председателят Голда Меир отхвърля подобни идеи.С посредничеството на американския държавен секретар Хенри Кисинджър са постигнати споразумения през 1974 и 1975 за разделяне на израелските от една страна и египетските и сирийските войски от друга страна в Синайския полуостров и на Голанските възвишения.Макар арабските съюзници да постигат ограничени военни успехи във войната, те успяват да постигнат една важна политическа победа. Митът за израелската непобедимост е развенчан. На всички става ясно, че еврейската държава е силно зависима от САЩ. Военните действия струват на израелците сума равна на годишния брутен продукт на Израел. Войната предизвиква криза в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало необходимата информация за готвеното нападение. Сформирана е даже специална комисия за разследване на обстоятелствата за конфликта.Войната от Йом Кипур води до засилване на международната изолация на еврейската държава. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си отношения с Израел.
На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия нападат държавата Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни. Нападението е изненада за израелското общество, тъй като в еврейската държава властва мнението, че арабските му противници са неподготвени за военни действия. Макар че египетската армия успява да прекоси укрепената линия Бар-Лев по Суецкия канал, скоро израелската армия съумява да отблъсне арабските армии и да си върне стратегическата инициатива. По време на войната израелската страна е готова даже да използва атомното си оръжие, но министър-председателят Голда Меир отхвърля подобни идеи.С посредничеството на американския държавен секретар Хенри Кисинджър са постигнати споразумения през 1974 и 1975 за разделяне на израелските от една страна и египетските и сирийските войски от друга страна в Синайския полуостров и на Голанските възвишения.Макар арабските съюзници да постигат ограничени военни успехи във войната, те успяват да постигнат една важна политическа победа. Митът за израелската непобедимост е развенчан. На всички става ясно, че еврейската държава е силно зависима от САЩ. Военните действия струват на израелците сума равна на годишния брутен продукт на Израел. Войната предизвиква криза в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало необходимата информация за готвеното нападение. Сформирана е даже специална комисия за разследване на обстоятелствата за конфликта.Войната от Йом Кипур води до засилване на международната изолация на еврейската държава. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си отношения с Израел.
На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия нападат държавата Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни. Нападението е изненада за израелското общество, тъй като в еврейската държава властва мнението, че арабските му противници са неподготвени за военни действия. Макар че египетската армия успява да прекоси укрепената линия Бар-Лев по Суецкия канал, скоро израелската армия съумява да отблъсне арабските армии и да си върне стратегическата инициатива. По време на войната израелската страна е готова даже да използва атомното си оръжие, но министър-председателят Голда Меир отхвърля подобни идеи.С посредничеството на американския държавен секретар Хенри Кисинджър са постигнати споразумения през 1974 и 1975 за разделяне на израелските от една страна и египетските и сирийските войски от друга страна в Синайския полуостров и на Голанските възвишения.Макар арабските съюзници да постигат ограничени военни успехи във войната, те успяват да постигнат една важна политическа победа. Митът за израелската непобедимост е развенчан. На всички става ясно, че еврейската държава е силно зависима от САЩ. Военните действия струват на израелците сума равна на годишния брутен продукт на Израел. Войната предизвиква криза в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало необходимата информация за готвеното нападение. Сформирана е даже специална комисия за разследване на обстоятелствата за конфликта.Войната от Йом Кипур води до засилване на международната изолация на еврейската държава. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си отношения с Израел.
Сърцето на злото се нарича Иран!САЩ,Исраел и НАТО,първо трябваше да атакуват Персия,а Садам щеше да им служи цял живот,и сега нямаше да даваме по 3 лева за литър бензин.
до 27 и до 28 доста добре си запознат какви е имало в затворите в египет , може да си прав в едно нещо че в затворите не е имало само терористи ( но от същите предполагам че е имало в изобилие ) Нека да не забравяме само че Мубарак е един от лидерите в арабския свят борил се наи успешно и твърдо с тероризма в този регион , следователно логично е затворите му да са пълни с терористи
6tql da NAPRAVLQVA PREHODA HAHAHAHA VALKA 6TE PAZI OVCETE HAHAHA KATO NA6TE KOMUNISTI SA6TATA RABOTA
Руснаците ако имаха малко акъл,щяха да пратят няколко батальона в Египет,като носители на мира.Щеше да има голям ефект,освен това на американците щеше да им стане доста тъпо.Ама *** няма как да се сети за такива неща,важното е да накраним кучето Борко и да изпием по една бира с Медведев.
Разбира се,че Мубарак трябва да остане на власт докато му бъден намерен заместник,който да гарантира,че всички ислямистки престъпници ще бъдат избити,а които останат живи,никога да не получат достъп до какъв да е държавен,общински или обществен пост!
Мубарак трябвало да остане, за да направлява прехода