До Анонимен 1. То в Европа все от пласмаса ги праят че да не наранят крехката ти европейска душа.
Нищо съвременно не може да се сравни с пуската. След като я напълним и осушим я държахме в съндъче заровена в пепел за да не я стигат мишките. Беше си цял празник да се разреже нова пуска.
Едно време най големият празник беше когато се събирахме зимата на село да колим прасе. Цялата рода идва, опъват се едни маси навън на двора, коли се прасето, пърли се с пърлачка, стърже се едни надупчени тенекии после се мие и почва разфасоване. Пълнят се качета със осолени мръвки и сланина, правят се суджуци една част от месото се пече веднага на скарата друга част се раздава на гостите. 200 кила прасе е много месо! На края на деня няма нищо. Всичко е прибрано. Най добрите спомени.
Е суджуците къде мислиш че зреят? В червата на прасето! Истинският български суджук се прави със измити свински черва които пълнят със мазна кайма с подправки.
В село Ябълково честваха деня на легендарната пуска