Много е убава Германия! Върха на мусаката. Нормален човек там няма абсолютно никакъв шанс да си купи жилище в голям град. А спре ли да работи, веднага го изхвърлят от квартирата и заминава в старческия дом. Това е топ ъф дъ топ на капитализма! Правете си сметка тук какво ще стане и какво ви чака.
Ако е знаел какво е при "демокрацията", изобщо и през ум е нямало да му мине да "бяга". Да, навремето избягаха шепа заблудени, но днес когато масово отидоха да бачкат в "развитите" държави, се видя че там от чешмите тече само обикновена вода, която не става за пиене, а не мед и масло. Добре, че комyниcтите ви държаха заключени, иначе ако бяхте избягали още навремето, сега и децата ви и внуците ви щяха да са роби второ и трето поколение. Сега сте само първо поколение....!
Избягаха от мизерията която дойде с демокрацията, защото останаха без препитание и без работа. И отидоха на запад да слугуват и да вършат чербата работа за мизерно заплащане, но поне имаха хляб, за разлика от хората в България при демокрацията и американското патньорство.
Докога ще ни занимавате с тая избушена немска държава създадена 1871 върху френски и полски земи.Какво ни интересува нас нормалните хора з някакъв изпъ.рдел немски ***?!
Петров не се прави на по-глупав отколкото си.НЕ, не е хубаво но ако не ти харесва си биеш камшика и отиваш другаде и никой не те праща в затвор, че не харесваш живота тук.Тогава нямахме избор. Не само трябваше да живеем тук а и да им показваме, че ни харесва.
И да ловиш бас и да не ловиш не ми дреме. Защото съм го живял онова време.Шефа на отдела който беше партиен член ги събираше още двама трима също такива и си шушукаха в някой ъгъл за нас останалите и ни преценяваха колко сме благонадеждни. И от време на време ни привикваха да ни дърпат ушите - за бягство от събрание или бригада.Беше и жалко и смешно и трагично.
Колко е хубаво да живееш с 300 лв пенсия в държава дето дава милЯрди на най-великата демокррация за самолети, дет някога ще ни ги докаарат. Някога и пенсията ще стане 150 евро, а заплатата - 300. Демокация,
НЕ СЛУЧАЙНО 3 МИЛИОНА ИЗБЯГАХА ОТ ***. ПРОСТО КАТО ОТВЪРЗАНО СТАДО СЕ ЮРНАХА ДА ПЪТУВАТ И ДА СЕ ОПИТАТ ДА ПОЖИВЕЯТ В НОРМАЛНА ДЪРЖАВА.
Как няма да е трудно да станат партийни членове?Живях при роднини в Унгария 2 години, там почти не можеше да се намери някой който иска да става партиен член. Защото хората ги презираха. Като се върнах тук се уплаших - такова зверско натискане щяха да се изпотрепят.
Тия истории на написани от сценарист приличат. Много хора са бягали наистина. Стискало им е, били са смели. Амаааа точно тази история мяза на пропаганда. Почукал италианец на вратата, пък помолил за помощ да спасяват някакви хора, пък взели уж от приятели в кметството планове, пък заобикаляли водопроводната мрежа, пък бла, бла. Само дето не се е изхвърлил да каже, че са копали с лъжица, за да спасят осъдени на смърт.
А пък като се сетя за манифестациите където също бяхме длъжни да ходим, и не само да ходим ами да се хилим на мафиотите от мавзолея. Защото задължително трябваше да веем червени флагчета и да се усмихваме щастливо.Бяхме длъжни да обичаме СССР а ако не дай си боже ни проличи, че не го обичаме достатъчно лагер или интерниране не му мърда.
A при свободата и демокрацията и членството в ЕС и НАТО имаме ли право да бегаме свободно при нашите атлантически партньори САЩ, или?
Да, имаше такива, които се натискаха. Защото без партийно членство не можеш да станеш даже началник отдел или началник склад например. А това при онези бедни години си бяха 20 лева върху заплатата. Всички бяхме бедни и смазани психически.Докато Унгария, Чехия и Полша и ГДР все пак се опитваха да се съпротивляват тук беше пълно мъртвило.И сега е така.
Германците направиха даже филми за тези, които са се опитвали да бягат от комунистическия рай.У нас колко са избитите по границата и до днес е тайна или както ДС казва `класифицирана информация`.И не само - за 30 години успяха да унищожат архивите, където можеха да се прочетат злодеянията им.
Моля, моля. Никой не се натискаше да ходи на партийните им събрания. Караха ни насила и ни водеха като *** на `открити` партийни събрания, където на плебса му се начукваха канчетата и му се обясняваше за `прогнилия Запад`. А ако се скатаеш и не отидеш на `открито партийно събрание` те викаха да обясниш защо се избягал. Дори това, че детето ми трябваше по два часа да ме чака да го взема от детската градина не беше оправдание.
Фактически ние си бяхме един голям концлагер. Завиждам на младите хора днес. Бяха ни превърнали в безгласен ***. никой нямаше право да живее в друг град, не този но когото е жител. Това пък със жителството си беше поредната гавра с хората.
На партийни събрания никой не те е канил, на партийни събрания ходеха само членовете на партията. Който не искаше да ходи на партийно събрание можеше винаги да напусне партията, имаше достатъчно кандидати и чакащи да станат партийни членове, които днес а първи демократи като Борисов, Манолова, Цачева, Цветанов, Нинова и т.н...
Тунел 29 – историята на Йоаким Рудолф и бягството от Източна Германия