Бях изключително палаво дете,хиперактивно.Също така имах доста нервна майка,която редовно ме наказваше с бой за белите и обиди.От личен опит-боят не възпитава.Физическият и психологически тормоз,който един родител може да подложи детето си,остава белези,физическите минават след седмица,но психическите-години,ако човек е достатъчно силен,да се справи с тях.Човек,който е бил подложен ан агресия,от своя страна става или жертва,или агресор.
Какъв беше този съветски педагог МАКАРЕНКО, дето насърчаваше побоя?Какви бяха тези забележки и оценки в бележниците на учениците за да ни бият бащите?За какво бяха тези дълги показалки да ни удрят по главите и чупят черепите ни?Защо само ни наричаха гамени хулигани и от тебе човек няма да стане?Нали бяхме бъдещите строители на комунизма, дето сега говорим същото на децата?Какви бяха тези портрети на Сталин по тетрадките и учебниците ни?Къде е СССР дето го пеехме в песните ни? ПОЗОР!!!!!!
До 1Като чета всички коментари до тук и Вашия.....хайде си направете сам/а равносметката. Насилието не е бой и двете неща се различават коренно. Който ги слага под един знаменател е ***. Но когато баланса е налице, дори тук....за какво говорим изобщо. На всеки в един етап от живота му мисълта:"малко са ме били" му е минака през ума. А не "малко са ми говорили".
В едно сълзливо публицистично предаване по телевизията не много отдавна: Младеж, силно заекващ, в резултат от системен бой от осиновителя му, тежък живот и т.н. и на края на предаването: "Ами поздравете някой""Мми чччичо Пппешо!""*** как!!!? Нали те пребивал от бой!?!", "Аааа, ттто си ииимаше за какво! То ако не беше той, аз щях да пропадна! Той ме направи човек! Всичко дължа на него! На него съм му благодарен и искам да го поздравя!"И водещата онемя и си глътна езика и си забрави репликите!
Няма да забравя на един дста палав приятел баща му как казваше "... Ааа... аз не бия ... аз пребивам..." и си личеше че не го казва на майтап. И за толкова години заедно - нито веднъж нв видях приятелят ми да яде бой, но и през ум не му минаваше да не се подчини на баща си или да направи сериозна беля! И к'во?! може би не стана човек?
Няма да забравя, как като малък откраднах 1 левче от портмонето на майка ми, за да си купя ПИФ. Такъв бой ядох и ме наказа гол пред блока, че тая комбинация от възпитанието ми и и срама който понесох ме отказаха да пипам нещо чуждо през живота ми. А иначе има доза истина в статията, но боя си е класика във възпитанието.
Това са пълни глупости. Има доказана и от изследвания и от практиката теория че страхът е инструмент на тялото който помага за запаметяване на обстоятелствата в критични ситуации с цел оцеляване. Това съвсем не означава да си плашим децата нарочно, но в стресова ситуация образуването на невронните връзки които отговарят за паметта е 16-20 пъти по ефективно. Природата си се застрахова срещу и.д.иотизма поне що се отнася до оцеляването.
И тъй като вече боят е престъпление а убешдаването при децата не помага и какво остава? Крясъци и подкупи!Да. помня като младеж как си мечтаех, как като имам семейство ще седна и ще си говоря с децата и те .. "да татко, разбира се" и т.н. глупости гледани от екрана ... да ама живота съвсем не е такъв и децата категорично не са ангелчета и когато Аргументите, наказанията или наградите не помагата какво? Остава страхът и налагането на силата, което в прочем е ОСНОВНО средство по-късно в живота.
Eгaти поръчковата еврогейска статия, писана от "хора" виждали деца само на картинка!10 хил години писана човешка история - основно възпитателно средство е бил Боят и сега изведнъж за някакви си 30-40г. и Човекът направи качествен скок и отрки .... какво? Убеждаването?! Да бе - Дааа! Днешната възпитателна система произвежда МЕКОТЕЛИ , абсолютно неподготвени за живота.Не говоря за пребиване, но някой шамар в подходящия момент е безцене урок!Децата ми(днес студенти) ме винят че малко е бил боят!
Боят е средство за възпитаване от слаби родители. такива които не могат и не знаят как да обуват с децата.
Защо боят не възпитава децата?