Не е само в образованието. По принцип хората са по-склонни да помнят лошите постъпки, отколкото добрите, и по-скоро обичат да обвиняват, отколкото да хвалят.

А защо поведението не оказва влияние на общия успех? Има неща, които за по-възрастните са соц-обременени, както униформите например, но са добра практика. Похвалите са хубаво нещо и заслужилите ги получават- по състезания, олимпиади и т.н, същото е и със забележките, а да ходиш на училище, и да учиш редовно не е голямо геройство.

До СмяхДъщеря ми е втори клас, всички тетрадки са с широки редове изключая математика - малки квадратчета. И да, "работа в клас" го изписват на най-горния ред.

До УраПрав сте, учителите за нищо не стават...Добре е да има повече учители които да са чудесни професионалисти, да обичат питомците си, отлично да ги възпитават /независимо какво децата виждат вкъщи, на улицата или по медиите/, да се раздават във всеки един момент, да проявяват търпимост към всяко детско или родителско своеволие. И всичко това - за около 100 лева месечна заплата. Не се и съмнявам, че до няколко години ще се появят именно такива учители! Просто трябва да изчакаме събитието;)

Бояне, отиди чичо и завърти един шамар на майка си дето те занимава с глупости или няма време да си поговори с теб.На никой не му пука какво е пише в бележника ти във втори клас. Всички правим грешки чичо и от грешките си човек се учи и става по-добър, по-умен ... по-мъдър.Важното е в какъв човек ще се превърнеш а не какъв човек си бил.

Какво имаш впредвид "като *** по филмите"???? ти за нещо повее ли се мислиш?? много тъжно мислене, не знам как някой би те уважавал/а с тези изказвания и възгледи

Неслучайно пита Кунева... тя много обича похвалите. За похвали идващи от западна посока е готова на всичко. Особено, ако имат финансово изражение.

Във втори клас не пишат със широки редове. И никога не се пише от най горният ред.

Хайде и децата с претенции бе !Искат уважение като *** по филмите!Уважението се заслужава, не се изисква...

Аха, а децата май оставяш извън уравнението. Колкото и добър да е един учител той не може да възпита едно дете. *** родители правят *** деца.

Моя опит показва, че учителите воюват с децата. Това е тъжно защото може да се видят учители на преклонна възраст които си изкарват комплексите. Вярно, не всички са такива и тук е момента да се каже, че с децата трябва да работят учители които обичат децата. Те ще хвалят учениците и няма те да са стресирани и объркани, както и депресирани. Ще ходят с радост на училище и няма да гласуват за политици които да ги крадат. Умни деца е равно на добри политици. *** хора е равно на това което е сега!

Щото, мило дете, не е библейско! ;) за добрите си дела не трябва да чакаш похвала. плюс това колкото по-рано разбереш, че на никого не му пука какво добро си направил и се помни само лошото, толкова по-адекватен ще си за житейската реалност

Драги ми Боянчо,незнам сам ли се сети или някой ти подсказа ,както дали изобщо съществуваш,както и да е.Леличката и чичковците покрай нея не са свикнали да дават, дори отговори ,да не говори за друго.Те са свикнали само да взимат,

Похвалите са работа на родителя, забележките и оценките са работа на учителя.

Похвалите нямат същият стимулиращ ефект да поправяш грешките си, какъвто ефект имат оценките и забележките. Като знаеш, че ще ядеш дървото (образно казано) малко или много се вземаш в ръце и действаш.

Елементарен отговор. В ранна възраст родителите обясняват на детето защо трябва да учи, така де да не стане като батките с X5-ците живеещи в панелки и избиващи комплекси цял живот. А да стане умен образован човек, който да се чуства на място не само в махалата където (абе ти знаеш ли кой съм аз) А навсякаде по света! Нека всички дружно излезем от 20 век и да разберем, че света е глобален и децата ни трябва да мислят глобално!

Като забележка може да се напише и похвала! :) Пестиш хартия, спасяваш дърво!

А аз искам и преподавателите да имат бележник в който учениците да пишат мнението си за качеството на преподаване. И на учителският тормоз над учениците. Една учителка ме беше ударила с учебниците защото не съм си бил научил урока.

Защото от похвалите се отпускаш и започваш да си вярваш, че си изключителен. Когато има само забележки и оценки, това те мотивира да се самоусъвършенстваш без да очакваш нещо в замяна.

Добре де, какво странно има в това 8-годишен да се прибере от училище и да пита "Мамо защо в бележниците пишат само когато направим нещо лошо?" И понеже майка му не знае отговора да му е казала на шега "Питай г-жа Кунева." А той да е приел думите й сериозно и да е помолил някой по-голям да му помогне с писането? За мен си изглежда доста логично.