и ученик да си сега, не е лесно

Успех на изпитваните и поздрав сДЯВОЛСКОСтрелките на отсрещния часовник описват върху своя циферблат дванайсетте кръга на моя ад и жънат мойте часове отровни.И аз лежа на дървения под с коси от леден лепкав пот измокрени, и аз умирам в стаята под покрива тъй близко до самия небосвод.А долу преминават автомобили, трамваи като ветрове фучат и смехове и крясъци звучат, и тътнат кръчмите и публичните домове.И за да заглуша във себе си скръбта, понякога аз сядам на прозореца и яростно оттам замервам хората със пръст от старите саксии без цветя.О, аз разбирам този весел свят със мене и със мойта смърт не свършва; аз съм една ненужна жалка *** и мога ли да бъда техен братНе искам състрадание от хората! Аз имам всичко моя е смъртта. И аз ще се изплезя на света, обесен върху черния прозорец.1927 г.

Далчев много го е харесвал, особено след като е успял да се запознае с него в оригинал. Аз завърших миналата година, нашата тема на матурата беше много по-лесна за разсъждения (,,Силата на словото в одата ,,Левски от Вазов). Имах 5,96 и въобще срединят успех на нашия випуск беше 5,47. Това се дължеше в много голяма степен на прекрасната подготовка в училище, която имахме. ,,Камъкът също е чудесно стихотворение.

Любимото ми Далчево стихотворение е ,,Дяволско", но и ,,Книгите" не е лошо. Учениците не харесват Далчев, защото изглежда песимистичен и негативистичен. А не всички автори литературната програма трябва да бъдат ,,Хайде на Балкана!" и ,,лирическият герой таи остър гнет срещу османския поробител". Колкото повече българската литература влиза в съприкосновение със западноевропейската, толкова повече произведенията й стават по-философски и многопластови. Някой преди мен спомена за Бодлер самият Дал

Мен ме учудва даването на пример с Яворов и Славейков, които нито са по-оптимистични и жизнерадостни, нито пък по-лесно смилаеми. Символистичните им произведения са не по-малко трудни за разбиране. Сега прегледах примерните тестове за матура и Далчев е силно застъпен и в тестовите въпроси.

п.п. (3/2)А ако се беше паднал "Страст", дали учениците биха запазили любовта си към Алеко или щяха да пишат за така неприятното поскъпване на цигарите?Между другото, прочелите Фауст са имали изключителна преднина в писането по тазгодишната тема. п.п.2 Колкото учителите са виновни, двойно са виновни нахъсаните и нетолерантни лигльовци седящи по чиновете. Аз също седхя там, преди едва една година. Не съм имал проблем с учителите, нито с материала. Спрете да подкрепяте децата си толкова сляпо

до 196Според мен учителят трябва да развива интереса към четенето, но не да го прави своеволно, а следвайки определена програма. В противен случай, ако учителят е любител на научната фантастика или на историческите романи, може да се окаже, че насочва интереса на децата само към тези жанрове. Литературата се е развивала във времето и - както и при изучаването на всички останали науки - това развитие трябва да бъде проследено. Познаването на основни автори не пречи на свободния избор на четиво.

(2/2)Защо, по дяволите, искате българската литература да се крепи само и единствено на патриотизъм и любов към родината? Искате праволинейност, буквализъм и разбираемост. Затваряте мисленето си в *** буркан от компот, в който живеете с едничката мисъл да хулите различното. Грозно.И, разбира се, Славейков и Дебелянов не страдат, техните произведения са изпълнени с радост и позитивно настроение.

Ефизолееее, Ефизоле ;)...не четеш Ефизоле...Не става дума за подкрепа на неграмотни отрочета!а неграмотни защо ли ;)...май има едни хора които се казват учители и им плащат заплати за да ограмотяват отрочетата, родителите ги възпитават и помагат.Но знаеш ли...и учителите не са виновни за това, че огромна част от децата нямат желание да посещават училище!Ти учебник скоро отворил ли си?Ако не си опитай...и ще разбереш за какво иде реч!

До АЗ666Това, с "на попрището жизнено в средата" , ми е много познато от някъде, но не мога да го развия в Ред на Фурие.:)))))))))) Май от училище остават спомените само за подобни ситуации, като че ли човек на тази възраст запомня само веселото. После животът променя това. :(((

до 203"на попрището жизнено в средата" всеки е изпадал в подобни трагикомични ситуации:)

До 206За матурата си прав, едро сито е. Не бих могъл да коментирам какво искат и правят всички, аз поне смятам, че трябва да се смени философията на предмета литература и неговата роля в учебния процес. Ти имаш ли деца и какво си направил за да компенсираш щетите, които им е нанесла образователната ни система?

(1/2)Абе, само на мен ли ми се струва така, или наистина преобладаващата част от коментарите миришат на bg-mama и ширещата там елитарност и важност? Говорите за съмнителното наместване на Далчев в учебниците, а сами подкрепяте неграмотните си отрочета, тъгувайки за пропиляните им шансове. Матурата е прекалено едро сито(за справка - 23 точки са нужни за тройка), през което минава всякаква ***, която после претендира с кухото си образование и окачените в хола дипломи.

А на мен литиратурата ми беше най-отвратителния предмет. Това не значи, че не чета книги. Даже чета много. Ненавиждах преливането от пусто в празно и всички глупости дето си ги изсмукваха от пръстите разните фаворитки на даскалицата. Добре че имаше математика, физика и химия та свеът да изглежда по ведър. Тогава ставаше много весело, палачинката се обръщаще и боговете на лит. анализи гладаха умно някоя елементарна задача или урувнение

До 202Да, така е! Но е важно да можеш да докажеш тезата си!:))) Ако не можеш - тогава пробваш с добро в следващото домашно.:)) Но пък в конкретния случая сравнението е доста точно!:))) Въпросният човек сега е икономист, не е литератор - слава богу!:)))))))))))))))

до 201много грубо... и весело:)

До АЗ666Аха! :) Понякога дори много! Представи си каква картинка е ученик, който си чете темата и обяснява значението на изречението " Поточето се губеше в далечината като на дърта баба мeнзиса." като част от пасторалното настроение. :)))) Ех!... Какви времена бяха!

до 197поне е било весело:)))

До АЗ666Честно казано предметите, при които 2+2 не е равно на 4 не ми бяха любимите. Четях много, но нищо от това, което изучавахме. Няма да забравя когато ме изпитаха за Коробочка как надълго и нашироко обрисувах героЯ - душата МУ, лицето МУ. Особено обстойно описах дългата и немита брада. Другарката ме слушаше подчертано внимателно и накрая попита само едно :" Коробочка мъж ли е или жена?".... Както и да е, не винаги логиката ме е спасявала, но определено имаше полза от литературата.:)))

до 197И на мен литературата ми беше един от любимите предмети.Мой патент беше при анализ да сравнявам с чужди автори. Рядко го правен, защото повечето наши автори са чЕтаеми само у нас, не се вписват в световната литературна сцена (поне за мен е така).