В ход е катаклизъм на европейските пазари на държавни облигации. Спредът между доходността на облигациите на така наречените страни от периферията - а именно Гърция, Италия и Испания - се свива спрямо основните страни - Франция и Германия, пише Financial Times.

Едната е програмата Next Generation EU, която стартира от Европейската комисия след пандемията от Covid. Евтините грантове и заеми, достъпни за страните чрез програмата, създадоха силни стимули за правителствата да поддържат сърдечни отношения с Комисията.

Това не означава, че политическите противоречия са изчезнали напълно и еврозоната се е превърнала в едно голямо щастливо семейство. И все пак потоците от средства, изтичащи от програмата NGEU, помагат да се предотврати разкъсването на търканията в региона на общата валута. Говоренето за „Grexit“ и „Italexit“, например, се превърна в нещо от миналото.

Освен това наличието на инструмента за защита на трансмисията на Европейската централна банка, който има за цел да противодейства на всяка хаотична пазарна динамика чрез закупуване на европейски държавни облигации, осигурява утеха, че политиката за възпиране на фрагментацията е налице, дори ако ситуацията за използването й все още не е възникнала.

От гледна точка на икономическата мощ, разликата между регионите намаля след пандемията. Моделът на растеж на Германия, например, беше широко смятан за двигател на еврозоната. Но през последните години претърпява един неуспех след друг. Под въпрос е дали политиците имат волята да се справят с обезсърчителен набор от структурни икономически предизвикателства, включително забавянето на китайската икономика, ефектите от ожесточената конкуренция за електрически превозни средства и загубата на достъп до евтин руски газ. Просто казано, Германия преминава от икономика с висок растеж и ниски заеми към икономика с нисък растеж и по-високи заеми. Не е чудно, че Bunds са загубили своята специалност.

И накрая, това, което може би изненада най-много пазара, е как периферните страни са относително убежище на политическа стабилност през последните няколко години. Дори в Италия, където политическата въртележка е видяла множество правителства от 1945 г. насам, дясната коалиция, водена от Джорджия Мелони, поддържа политическия шум до минимум от създаването си през октомври 2022 г.

В остър контраст бурното политическо лято във Франция беше последвано от края на неработещата коалиция в Германия. Това създаде нова нервност сред инвеститорите. Всъщност политическото задръстване на Франция и произтичащото от това нарастване на доходността на френските облигации в сравнение с други пазари съдържаха жизненоважен урок - пазарът едва ли ще се съсредоточи върху дълга и дефицита на дадена страна, освен ако политиците не му дадат причина да го направи. Ето защо италианските и испанските облигации се представиха по-добре при липса на политически сътресения, докато икономическите предизвикателства натежаха върху подобни облигации на Франция и Германия.

Въпросът е дали тази смяна на режима се е изчерпала. Въпреки трайното стесняване на спреда между основните и периферните пазари на облигации през последните месеци, структурните предизвикателства на ядрото и вътрешните политически спорове вероятно ще държат пазарите и инвеститорите загрижени за техните перспективи.
Междувременно страните от периферията изглежда вероятно ще продължат да намаляват разликите в доходността, благодарение на съгласуваните усилия на политиците за намаляване на дефицитите, както и подкрепата от цикъла на облекчаване на политиката на ЕЦБ и NGEU.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Гергана Попова

• Европа
• ЕЦБ
• икономика