План Б, който да спаси българския въгледобив, обсъдиха представител на организации в бранша, производители и държавната администрация. В дискусията, организирана от Българската минно-геоложката камара, беше обсъдено намерението на Европейската комисия да бъдат увеличени рестрикциите по отношение на емисиите вредни газове от инсталации, използващи въглища и твърдо гориво като цяло.

Дебатът в Европа тепърва предстои - разговорите ще бъдат проведени през април, а в сектора се опитаха да прогнозират доколко страната ни може да защити позициите си във връзка с промяната.

Представителите на българския въгледобив бяха категорични, че новите, по-ниски лимити за азотните окиси, серния окис и живака, не могат да бъдат постигнати с наличните ресурси - финансови и технологични, и ще се наложи закриването на такива мощности. Едни от най-засегнатите ще са термичните централи и съответно енергийната система.

Това ще има огромен социално-икономически ефект, отчете бившият директор на АЕЦ Козлодуй Валентин Николов, който е председател на Националния съвет за България на Световния енергиен съвет. Той посочи, че България няма заместващи мощности и ще бъде истинска криза за страната. Той препоръча да бъдат търсени съюзници в лицето на държави като Полша и Германия, в които въглищата също са широко застъпени за производството на електроенергия, както и да се потърсят дерогации от Брюксел за новите нива.

Според Николов трябва да се търси и План Б за бъдещето на сектора и припомни, че ЕК е одобрила държавна помощ в размер на 1,7 млрд. евро за минната индустрия в Полша. Тези средства се използват за плащане на социалната цена от затварянето на мините в страната.

От синдикатите посочиха, че вече търсят подкрепа на свои европейски колеги. Валентин Вълчев от КНСБ поиска координирани действия от синдикати, производители и държавна администрация, за да бъде защитен българският интерес.

Зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков беше категоричен, че всички стъпки, за да бъде защитен националния интерес, вече са предприети. Пред журналисти след конференцията той уточни, че се подготвя българската позиция по казуса, а водещо е Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Новите промени ще обващат големи горивни инсталации - с мощности над 50 мегавата, обясни още зам.-министърът и допълни, че трябва да бъде търсен балансът между околната среда и конкурентното развитие на енергетиката.

Делисивков посочи, че вносът на по-качествени и калорични въглища не е решение, защото инсталациите трудно биха се адаптирали. Това крие риск за енергийната система за страната.

Продължението четете на Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• въглища
• Горивни инсталации