Митове и легенди за хляба в България. Идва ли нов закон?

Г-жо Кукушева, как оценявате 23-тото издание на БУЛПЕК, което приключи преди дни?

БУЛПЕК е наложена марка за професионално изложение на хлебарите и сладкарите. То е във всички международни каталози за панаири. Това е най-авторитетната проява в бранша у нас, организирана от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС). Тази година изключително голям бе интересът от френски, холандски, полски, словенски, датски фирми.

На какво заложи изложението тази година?

На присъствието на производители, които имат нови продукти със защитено качество, тествани на пазара месец и пазарът вече има отношение към тях. Няма комисия или експерт, които да кажат дали един продукт става или не, дори да са спазени българското и европейско законодателство, стандартите и да не е опасно за човешкото здраве. Но от тук нататък има само един волеизявител – потребителят с главно „П”. По време на най-големите в страната и в Югоизточна Европа изложения в областта на хранително-вкусовата промишленост БУЛПЕК е в най-добрата зона на Интер Експо Център – срещу главния вход. В това има известна символика - животът започва с хляб и върху него може да се сложат другите храни. Той не е просто основна храна, а морална категория, бъдеще, уют и доверие.

Към какво е насочен интересът на тези чужди фирми?

Търсят партньорство с НБСХС. Всяка сериозна комуникация минава през професионалната организация, това е начинът за международно сътрудничество и шанс за нашите производители да реализират продукцията си извън българския пазар. Чуждестранните фирми обикновено предлагат суровини или иновативни технологии, работят в сферата на ефективността на човешките ресурси, представят пакета си продукция пред всичките ни членове.

Това е признание, че организацията ни е мостът, през който се осъществява комуникацията. Тези фирми предлагат и пакетни отстъпки за членовете на организацията ни. Хлепроизводството работи със стотинки. Доставната цена на нашата продукция е около половин лев. Друг въпрос е на каква цена я купува потребителят от търговеца. Всяка стотинка отстъпка в суровини, материали, опаковки може да бъде инвестирана в технологичния и оперативния процес. Това пряко влияе и на себестойността на продукта и на конкурентостта на фирмата, за устойчивостта й на пазара.

Какво провокира НБСХС да разработи Национална комуникативна стратегия за здравословно хранене?

Първата инициатива в осъществяването на стратегията бе в рамките на БУЛПЕК и премина под наслов „Хляб и вино”. Изработихме стратегията на основата на анализ на пазара. Резултатите показаха, че българите не знаят много за хляба, освен няколко народни приказки. Решихме да започнем жива комуникация с потребителите, а не да им налагаме продукт, за който те дори не осъзнават, че почти нищо не знаят. Трябва да формираме у потребителите информираното право на избор. В екипа, който разработва стратегията, са ендокринолози, гастроентеролози, диетолози, експерти от МЗ и МОН, родителски комитети, граждански организации.

НБСХС поема отговорността да организира координацията, за да може най-бързо и ефикасно да бъде опазено здравето на потребителя. В съюза членуват най-добрите фирми, които стриктно изпълняват българските и европейски изисквания и стандарти за качествено производство, познати са на потребителите и са спечелили доверието им. Нароилите се напоследък квартални хлебопекарни в големите градове често заблуждават потребителите за състава и качеството на продукта. Твърдят, че широката гама от изделия, които предлагат може да бъде произведена само от тях за по-малко от 8 или дори 6 часа и крият информация от клиентите си. Потребителят трябва да знае, че алтернатива на химията е замразяването. Това са доставени от външна фирма замразени продукти. Проблемът е, че потребителят не е информиран за това.

Преди дни излезе информация от НСИ, че за година потреблението на хляб намаляло от 22.2 кг на 21.9. Как го обяснявате?

НСИ работи с официални данни, подадени от фирмите за производство. Всъщност не намалява потреблението, а се увеличава сивият сектор. Некоректни фирми декларират по-малко произведена храна от реалното.

Как ще се справите със сивия сектор?

В новия Закон за храните, който е в парламента, са заложени критериите, на които трябва да отговаря един обект за производство на храни. В момента над 50% от обектите за производство на храни не са регистрирани в агенцията за безопасност на храните, нямат документация по Закона за устройство на територията, нямат временни разрешителни или разрешителни за преместваем обект. Най-голям е сивият сектор в нашия бранш.

Защо?

У нас съществуват немалко порочни практики в производството и дистрибуцията на храни. Хлябът и закуските са най-бързо оборотната храна – произвеждат се през нощта и до обяд на следващия ден се реализират. У нас няма регистър на дистрибуторите на хляб.

Какво предвижда новият закон?

Сега действащият закон е от 2002 г. Новият предвижда създаване на Национален съвет по храните, в който ще присъстват всички браншови организации. Различените санкции се увеличават от 2 до 8 пъти. В изготвянето на това предложение работиха експерти от всички браншове и от МЗ, МЗХ, МИ, агенцията по контрол и безопасност на храните. Това е първият законопроект, изработен по всички правила на демокрацията. Направена е и прецизна оценка за въздействието на закона. Той защитава белия бизнес. Измамно е, че сивият сектор поддържа ниски цени. Той всекидневно изпомпва финансите ресурси на потребителя. Невъзможността да се направи връзка по веригата кой е произвел хляба и с каква суровина е в удобство на сивия сектор. Няма контролен орган, който да санкционира съществуващата схема. Трябва да добавим и 20% ДДС, които сивият сектор краде, а потребителят плаща.

Въвеждането на диференцирана ДДС ставка на хляба е начинът да бъде осветлена хранително-вкусовата промишленост, да се увеличи събираемостта на преките и косвени данъци, с което ще се увеличи събираемостта на здравни и социални осигуровки. Ще спре кражбата на електричество и газ, които са покрити с 15% презнаваеми загуби за енергийните дружества. Тези 15% плащат потребителите. Със сметката си за ток и газ, плащаме и 15% за тези, които крадат. България e единствената държава, в която енергийните дружества имат 15% признаваеми загуби.

Kак ще се отрази на потребителите намаляването на ДДС на хляба?

Той ще поевтинее категорично и трайно с 12-13%! Ще стане ясно, че не може едно предприятие с двама души на трудов договор да произведе за една нощ 15 хил. хляба.

Какви са хоризонтите за бранша?

Имаме яснота за развитието на нашата продуктова гама. Влезе в сила Наредба 9 за изискванията за безопасност и качество на храните за детските градини и училищата, т.е. да се изработват по БДС. Продукцията на над 60 хлебопроизводители и сладкари работят по БДС и доставят хляб и закуски на детски заведения и училища. Все повече колеги стават членове на НБСХС и работят по правилата за добра практика. Това е гаранция, че произведените от тях изделия са качествени и безопасни. В момента сме в процедура на откриване на гореща линия. НБСХС застава зад гърба на белия бизнес и ако някъде имат инциденти и производството е настрани от установения норматив, имаме правото и възможността да сезираме контролните органи.

Напоследък все повече млади хора, предимно жени, се подлагат на диети без хляб, или го заместват с екзотични хлябове. Какви са вашите препоръки?

Хлябът е част от човешкото здраве и е най-балансираната храна. Ползва се от човечеството, откакто свят светува. Поетът е казал „Хляб или свинец”. Без хляба няма живот и свобода. Той е единствената храна, която не променя състава, вкуса и свежестта си при полетите в Космоса.

Тъй като хлябът е най-достъпната храна, остава някак извън фокуса на това с какво се храни населението на земята. Твърди се, че племената, в които има канибализъм, той е следствие от липсата на хляб или други зърнени храни. Изобретателността на човечеството е изключителна в екстремните ситуации и хляб се е правил и от царевица, и от картофи, и от ръж. Но най-добрият хляб, с най-здравословни качества се прави от пшеница. България е след най-облагодетелстваните региони, защото разполага с основната суровина, от която се прави хляба.

По отношение на модата на безглутеиновите хлябове очевидно някой злоупотребява с информацията, че има много болни хора на планетата, които не понасят този белтък. Всъщност в България такива хора са изключително малко. Те спират хляба и ядат други неща, а след време се срива организмът. Трябва да сме внимателни към нетипичните за нашите географски ширини хлябове и да ги ползваме като гурме, защото не знаем как е отглеждано зърното, на каква почва и дали изобщо хлябът съдържа екзотичното брашно. Нямаме дори лаборатория, която да направи експертиза на пратките. Вместо екзотичните хлябове да ядат хляб от просо. То е произведено в България.

Или да ядат български пшенични хлябове, произведени по унифицирана българска рецепта. Храните по стандарт „България“ са базисни и са най-евтините, но в момента се произвеждат в малки количества и са с скъпи, превръщат се в бутикови, но не заради съдържанието си. Рецептата е унифицирана и всеки може да я види на сайта на БАБХ И НБСХС - брашно, вода, мая (дрожди) и сол, без стабилизатори и консерванти, защото срокът му на годност е до 72 часа. Искаме на етикета да пише кой алерген присъства в храната, която купуваме.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase