Има ли енергийна бедност или говорим за обща бедност, която пречи на домакинствата да си плащат сметките за енергия? Това коментираха експерти на дискусия, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) и Асоциацията на енергийните агенции.

Лияна Аджарова от Асоциацията припомни, че България е най-засегнатата от проблема страна в ЕС. У нас 30% от домакинствата се определят като енергийно бедни, а средното за общността ниво е 9 на сто. Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче контрира, че няма точна формулировка на енергийната бедност у нас и от средата на 2013 година е "изчезнало разумното говорене по проблема".

Институциите неглижират проблема, каза от своя страна Иван Хиновски от БЕМФ. Той посочи, че няма изработена дефиниция на понятието енергийна бедност, липсват и критерии за определяне на енергийно уязвимите домакинства. Сред основните причини за възникването на енергийната бедност са остарелият сграден фонд и забавената газификация, посочи той.

От БЕМФ предлагат създаването на специален фонд за енергийно подпомагане като част от мерките за справяне с проблема. Иван Хиновски посочи още, че е необходимо създаване на обсерватория за енергийната бедност или енергиен омбудсман, както и национална стратегия за защита на енергийно уязвимите домакинства.

Експертът посочи, че у нас над 1,5 млн. души живеят под линията на бедността, но енергийни помощи (за отопление през зимния сезон – б. а.) получават едва 254 хил. Не е ясно на какво основание останалите потребители са изключени от системата за подкрепа.

Хиновски посочи редица добри практики от Европа за подобряване на ситуацията - бракуване на стари електроуреди, "лични въглеродни квоти", които могат да бъдат продавани от домакинствата, грантове за подобряване на енергийната ефективност на сградите и други програми за социално подпомагане на уязвимите потребители.

Продължението четете на Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• ЕС
• енергия
• енергийна бедност