Плащайте ми по-малко!

Шефът на британския конгломерат Co-op Group поиска възнаграждението му да бъде отрязано с 500 хиляди паунда. Така от началото на юли изпълнителният директор Ричард Пеникук ще взима 750 хиляди паунда вместо досегашните 1,25 милиона, пише БиБиСи.

На пръв поглед този ход изглежда малко странен – ако бордът на директорите е готов да ти плаща над 1 милион, защо би искал по-малко?

Но понякога може и да има валидни бизнес причини да поискаш по-малка заплата, дори и да не си висшестоящ служител, посочва британската обществена медия.

Пеникук разкрива, че през 2015-та година е работил множество извънредни часове и много уикенди не е бил при семейството си, а в офиса. Така че смята общото си възнаграждение от 3,6 милиона паунда за заслужено:

"Компанията беше в труден, много напрегнат период. Справихме се и предполагам, че членовете на борда са счели заплащането ми за оправдано по това време".

Но сега Co-op Group е в стабилна позиция и на практика не са нужни извънредни усилия за поддържане на успешния бизнес. Затова и изпълнителният директор може да взима по-малко пари. Самият Пеникук настоява, че неговият личен избор е частен случай.

За председателя на влиятелния Институт на директорите обаче решението на Пеникук е "освежаващо" и може да послужи за пример. "Проактивните стъпки, предприети от този изпълнителен директор и борда на компанията му трябва да са сигнал за останалите", настоява Саймън Уолкър и допълва: “Да си отворен, честен и открит за заплатите на висшестоящи служители може да е първата значима стъпка по пътя към възстановяване на общественото доверие в британския бизнес".

Именно изпълнителните директори, получавали огромни бонуси дори и в разгара на финансовата криза през 2008-ма година, бяха посочени от обществото като едни от най-големите виновници за глобалния срив заради политиката на поемане на големи рискове с чужди пари в търсене на големи бонуси.

Изглежда босът на Co-op Group е далеч от подобно определение. Подходът му може дори да се определи като позитивен спрямо пазарната логика. "Създаването на култура "ние, не аз" всъщност носи повече пари, отколкото "аз, не ние", изтъква уважаваният професор по икономика Крис Рьобък.

Въпреки всичко разликата между заплатите на шефовете на големи компании и тези на редовите работници във Великобритания продължава да расте. През 2014-та година тази разлика е била 183 пъти. От 2010-та до 2014-та година средното заплащане на висш ръководител се е увеличило от 4,1 милиона до 4,9 милиона паунда.

В Съединените щати пропастта е още по-огромна – 800 пъти!

Миналата година шефът на базираната в Сиатъл финансова компания Gravity намали годишната си заплата от 2 милиона долара до минимума във фирмата от 70 хиляди. Даниел Прайс получи признание от целия свят, а компанията му беше залята от молби на кандидати за работа. Впоследствие обаче срещу Прайс беше заведено дело от съоснователя на компанията и негов брат по обвинение в прекомерно заплащане в годините преди сензационното орязване на заплатата.

Две години поред ръководителят на най-големия производител на персонални компютри Леново разделяше личния си бонус с всички служители на компанията. Ян Юенцин настоявал, че така всички ще разберат колко важни са всъщност за успеха на фирмата.

Има и случаи, в които самите работници доброволно намаляват заплащането си. Като служители в германски завод, които се съгласяват да взимат по-малки заплати по време на глобалната криза, за да предпазят компанията от фалит.

Редица проучвания показват, че дългогодишни служители са склонни да намалят заплатите си, когато фирмата им е в затруднено положение пред алтернативата просто да напуснат. Има и немалко случаи, в които шефовете са готови да жертват своето заплащане, когато компанията е "на червено".

Но това, което прави Ричард Пеникук в период на стабилно състояние на неговата фирма е доста необичайно.

Разбира се, да намалиш заплатата си наполовина е далеч по-лесно, когато тя е 1,25 милиона паунда...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase