Снимка: Булфото, ахрив

С новото си предложение за цената на тока от 1 юли Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) разбуни духовете и повдигна въпросите кой всъщност трябва да плати сметката за дефицита в системата. Председателят на регулатора Иван Иванов обяви преди дни, че никое енергийно дружество не е поискало да отстъпи в интерес на потребителите. 

Представители на различни индустрии вече предупреждават за поскъпване на цените на крайните продукти и фалити на компании. Ценовото предложение на Комисията за енергийно и водно регулиране обаче отразява интересите и на производителите на електроенергия, и на потребителите, категоричен е обаче председателят на регулатора Иван Иванов.

Пред bTV той припомни, че клиентите на ЧЕЗ България ще плащат с 1,53% повече или при сметка от около 30 лева увеличението ще бъде под 0,50 лева. За клиентите на EVN България поскъпването ще е дори още по-малко – с 1,22%, но за абонатите на Енерго Про токът поскъпва с 3,64%, допълни още Иванов.

Той обясни, че причината за това по-високо увеличение е заради характера на мрежата и намалялото население в Североизточна България.

Иванов мотивира предложението на КЕВР и съответно по-значителното увеличение на цената на тока за бизнеса с възстановяване на справедливостта по отношение на таксата „Задължение към обществото", нуждата от финансово оздравяване на Националната електрическа компания (НЕК) и подготовката за либерализацията на енергийния пазар.
Иванов беше категоричен, че потребителите на свободния пазар в момента плащат такса в размер на малко под 19 лева, а потребителите на регулирания пазар – 52 лева. Затова и се въвежда добавка в размер на 40,21 лева за мегаватчас за всички български потребители.

"Ако оставим 19 лева за бизнеса, за гражданите токът ще трябва да поскъпне със 17%“, допълни още Иванов и допълни, че след 1 януари 2016 година, когато се либерализира енергийния пазар, добавката реално ще бъде еднаква за всички.

Именно срещу въвеждането на единната такса обаче са най-големите критики за новото ръководство на КЕВР. От бизнеса са категорични, че това решение ще повиши цените на стоките, ще направи бедните още по-бедни и ще ограничи износа.

"Когато беше намалена цената (на електроенергията – бел. ред.) се получи дефлация. Няма как сега при този скок да не поскъпнат редица стоки“, обясни в ефира на "Нова телевизия" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Той предложи да се разшири кръга на помощите за енергийно бедните, а не с подобни ценови решения всъщност да се субсидират богатите, защото те потребяват повече електроенергия.

Василев смята, че в момента потребителите на регулирания пазар реално не плащат добавката за задължение към обществото. Припомняме, че в досегашните ценови решения от енергийния регулатор не дават точна сума за добавката, а тя е включена в общия ценови микс, по който НЕК продава електроенергия на крайните снабдители.
Цената му е малко над 125 лева за мегаватчас. Изчисленията на Иванов за размера на добавката за регулирания пазар се базират на разликата между цената на електроенергията, достигната на свободния пазар, която се движи между 70 и 80 лева за мегаватчас, и на микса.

"В момента спорът е кой трябва да плати сметката", каза Велев и допълни, че има неизчерпани ресурси, които могат намалят цената на електроенергията. На първо място той посочи, че може да се търси още намаление по отношение на преференциалните цени на фотоволтаичните централи и тяхната енергия да се изкупува на пазарни цени.

Продължението на темата четете тук!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase