Ситуацията с КТБ ще доведе до нови разходи за държавния бюджет, независимо коя хипотеза се реализира - спасяване на банката или ликвидация.

Важното в случая е да се вземе политическо решение кой сценарий би бил по-малко лош за държавата, коментира за БТА икономистът Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Индъстри Уоч.

Според българското законодателство не може да съществува банка, чиито загуби надхвърлят собствения ѝ капитал, както е в случая с КТБ. При този вариант, ако спешно не се намери инвеститор, който да влее пари, то банката трябва да бъде обявена в несъстоятелност, посочи Богданов.

Другият вариант - спасяването на банката от държавата, е приложим при наличието на две хипотези - когато функционирането на банката е толкова важно за икономиката на страната, че неспасяването ѝ би довело до сериозни икономически последствия или когато спасяването на банката ще излезе по-евтино, отколкото нейната ликвидация, при която трябва да се изплатят всички гарантирани по закон депозити, отбеляза Богданов.

И в двата случая обаче решението за това се взима отчасти на сляпо, тъй като в крайна сметка се създава риск от създаване на несигурност. Според Богданов, този риск трябва да бъде поет от политиците. Те трябва да вземат решение след внимателно проучване на двете възможни хипотези и какво би се случило в единия и в другия случай.

При всички положения обаче разходи за държавния бюджет ще има. В единия случай ще се инвестират държавни средства за спасяване на банката, докато в другия държавните предприятия или административни структури, които са имали депозити над размера на гарантираните влогове, също ще искат помощ от държавата, прогнозира Богданов.

Още за казуса с КТБ четете в Investor.bg 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• БНБ
• доклад
• КТБ
• специален надзор