Русия, на която Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е предоставила най-много средства, може да застраши икономическото възстановяване в Източна Европа, пише Bloomberg. Под заплаха е и България, твърди агенцията.

В столицата на Полша – Варшава, днес, 25 години след падането на Желязната завеса, базираната в Лондон финансова институция, която инвестира около 9 млрд. евро на година в страни от Монголия до Мароко, обсъжда инвестиционната си стратегия.

Източна Европа се възстановява, след като дълговата криза надвисна над континента и след като западните банки затегнаха финансирането на фона на по-строгите капиталови изисквания. Възстановяването обаче е в опасност, след като Русия – най-голямата икономика в региона и основен енергиен доставчик, отнесе санкции от Европейския съюз и САЩ заради действията на президента Владимир Путин в Украйна.

„Америка обсъжда нов кръг от санкции, които ще са насочени към енергийния сектор и които ще имат още по-дълбоки последици“, твърди старши икономистът на IHS Global Insight Лилит Геворгян. Сред страните, които са изправени пред най-голям риск, попадат България, Литва и Сърбия. Именно те са най-зависими от руските доставки на газ.

Кризата в Украйна удари руската рубла, която е втората най-зле представяща се валута след аржентинското песо сред валутите на 24 развиващи се пазари, които Bloomberg следи, поевтинявайки с 5,5% спрямо долара. Украинската гривна изгуби 30% от стойността си, след като централната банка на страната изостави защитата на валутата.

Полската злота поевтиня с 0,9%, а унгарският форинт – с 2,3% спрямо долара. Финансовите пазари останаха по-малко засегнати в сравнение с тези на други развиващи се пазари в Европа.

През януари ЕБВР предрече, че икономиките в Източна Европа и Централна Азия ще нараснат с 2,8% тази година, докато Египет, Йордания, Мароко и Тунис ще се разширят със средно 3%. Финансовата институция очаква, че икономическият растеж на България през тази година ще бъде 1,8%.

По-късно днес банката ще оповести нови прогнози, но президентът й – Сума Чакрабарти, предупреди, че оценките за икономическия растеж са застрашени заради случващото се между Украйна и Русия. В същото време ЕБВР увеличава инвестициите си в Украйна, за да окаже помощ на икономиката на пострадалата страна.

Кредиторът, чийто портфейл в Украйна възлиза на 4,7 млрд. евро, съобщи през март, че може да инвестира по около 1 млрд. евро годишно в следващите няколко години, повишавайки финансирането за Киев от 550 млн. евро до 750 млн. евро през 2014 г. По данни на ЕБВР до юни 2013 г. институцията е отпуснала 500 млн. евро.

От създаването си през 1991 г. до днес ЕБВР е предоставила около 86 млрд. евро на региона на под формата на капиталови инвестиции и кредитни линии.

Също така на годишната си среща днес акционерите на ЕБВР ще обсъдят дали Кипър ще получи финансиране до 2020 г. и дали да приемат Либия като член, като по този начин страната ще получи достъп до фондовете на банката.

ЕБВР, в която участват 64 страни, ЕС и Европейската инвестиционна банка, бе създадена с цел оказване на финансова подкрепа за икономиките на бившите комунистически страни от Балканите до Централна Азия. Банката разшири географския си обхват, включвайки през 2011 г. нововъзникващите демократични държави в Северна Африка и Близкия изток.

Още икономически новини може да прочетете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• кризата в Украйна