Рокади на ключови постове във властта, оставки, назначения, подготовка за национални протести... Това са част от знаковите събития, които разтърсиха здравната и социалната сфера и станаха повод за горещи обществени и политически дебати в началото на октомври.

Само след броени дни, на 7 октомври, синдикатите организират национален протест срещу реформата в пенсионно-осигурителната система, а точно седмица по-късно, за 15 октомври, е обявен националният протест на лекарското съсловие, като бунт срещу здравната политика на правителството.

Опозицията, в лицето на "Коалиция за България" и ДПС, побърза да се възползва от болезнените за обществото теми и поиска вот на недоверие на правителството заради липсата на адекватни предложения за промени в здравната политика и пенсионната система.

От своя страна управляващите започнаха поредица от действия, които бяха изтълкувани като опит за потушаване на напрежението сред обществото. Или по-скоро като защитен механизъм срещу евентуален успех на внесения вот на недоверие към кабинета.

Всичко започна с оставката на здравния министър

Вече бившият министър на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова подаде оставка миналата сряда след скандалното предложение за доплащане на лечението в болниците от страна на пациентите. Оказа се, че нейното ведомство не е съгласувало решението си с политическото ръководство на ГЕРБ. Това беше формалният повод да бъде освободена с мотив „несправяне със служебните задължения и породилото се напрежение при осъществяване на реформите“.

Самата Борисова заемаше министерския пост едва шест месеца, през които така и не показа воля за справяне с българското болно здравеопазване и затова отстраняването й не се възприе драматично.

Изненадващото назначение на „вътрешен човек“

Още на следващия ден премиерът номинира за поста здравен министър д-р Стефан Константинов, който е заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС) и има тясна връзка с лекарските среди.

Новото назначение веднага предизвика остри реакции от различни политически сили. Според опозицията изборът на Константинов не е случаен, а е „хитър”, като с това се цели да се „смекчат“ настроенията в лекарските среди и да се омаловажат аргументите за готвения протест в болничната сфера.

Според опозицията тази номинация е само смяна на лица във властта и няма да промени здравната политика на кабинета, където е основният проблем. От БСП обявиха, че няма да подкрепят тази кандидатура за министър на здравеопазването с мотива, че за реални реформи са необходими структурни, а не персонални промени.

Спешната финансова инжекция не закъсня

Веднага след приетата оставка финансовият министър Симеон Дянков побърза да „намери“ пари за затъналите в дългове болници и обяви, че Министерството на финансите отпуска допълнителни 65 млн. лв. за лечебните заведения.

Така само за няколко дни Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) започна да разпраща по клоновете си средствата, като един вид вливане на свеж ресурс и „успокояване“ на системата. Според изчисленията на болниците обаче са необходими 125 млн. лв., с които лечебните заведения трябва да покрият вече направените си разходи и тези допълнителни средства няма да помогнат.

Прочетете целия анализ тук

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase