fallback
Г-це Бехар,
Казвам се Кирил Станков, българин съм.

Реших да ви пиша, защото съм силно изненадан (да не кажа и възмутен) от отвореното ви писмо до г-н Фараж (когото нямам честта да познавам). Като българин учил и живял в Израел и Канада и върнал се тук, за да поддържа родителите си, но и с някаква надежда за развитие, реших да не остана безраличен към наивните твърдения във вашия текст. За да не досаждам на вас и останалите неколцина читатели на това скромно мое откровение, ще спестя подробностите колко факултета бих могъл да завърша – избрах само един и имам скромната титла Бакалавър по Изкуствата от Тел-Авивският Университет.

За разлика от вас, Ралица, аз не произхождам от семейство с много успешен PR бизнес и не успях да се посветя на благотворителни дейности по време на образованието си, защото пристигнах в Израел с 50 долара, подарък от чичо ми и много хъс. Наложи ми се в продължение на 5 години да спя по 4-5 часа на ден, защото трябваше да работя като куриер нощно време и като готвач в пицария за да платя образованието си (каня ви някой ден да пробвате от моите пици с билогично чисти продукти – прекрасни са!). Също така искам да спомена, че Тел Авив (както и Единбург) е град със страхотна атмосфера, особено след някой атентат. Мисля, че с това се изчерпват приликите между нас.

Моята силна връзка с България е причината да напиша това писмо. Аз обичам тази страна, природата й, и хората, които познавам – моите приятели. Избрах да живея на село, далеч от големия град. И в това село живеят около 120 души. Съдейки по моите съселяни, коментарите на г-н Фараж са доста точни. В момента съм дал заеми и вересии за около 1000 лева на хора, които просто не могат да свързват двата края, всеки месец! За щастие имам професия (освен кинорежисурата, която в нашата прекрасна - според вас – страна не може да ми осигури нормално преживяване), позволяваща ми да живея с доходи над средните в България.

Вие цитирате данни на официални институции в България, които - априори – обслужват интересите на правителството. Тези данни са абсолютно неверни. Смея да твърдя, че средната, официално платена (тоест не сива и черна запалата) далеч не надхвърля 500-600 лева. Невероятно е, че млади лекари и учители започват и с по-малко от това. Забравяте да споменете във вашето писмо, че по данни на същата тази статистика едно 4-членно семейство има нужда от 1800-2000 лева (двама родители и две деца). Тази сума не се получава дори и според „вашата” средна заплата. А и тя не включва дори и една едноседмична почивка - било то в България или съседни нам държави (за Великобритния няма какво да говорим).

Ралица, според вас – дори и да сте права – нормално ли е в една държава от ЕС 27% да живеят на границата на бедността или под нея? Това е почти всеки трети човек и дете! Аз съм изключително учуден от наивността ви да се обуславяте с информация, тиражирана от едно правителство, което прикрива импотентността си с масова дезинформация, демагогия и популизъм!

България (и управляващите я олигарси) позволят бизнес само на хора от тяхната клика. Опитайте да „въртите” честен, малък бизнес и ще видите как бюрокрацията, абсурдните наредби и нереалните данъци и такси ще ви съсипят. Голяма работа, че учредителния капитал (отскоро) е 1 евро. Какво е 1 евро в България, след като Кремиковци струва пoловината? Какво, наистина е 1 евро, като всеки заблуден проверяващ очаква да го „почерпите” поне за 10 (ей-така, за да „не се хващаме за дреболии”). И колко евро да очакват хората от десетки държавни предприятия, неполучили заплати с месеци? Каква държава е това? Ако аз не платя заплата на моите работници до 10-то число ще ми "цъфнат" 5 инспектора и икономическа полиция...

И така... Вие, Ралица, пишете само за числа и цифри. Твърдите, че има потенциал в България. Ала това е далеч от истината. Причината тези цифри да нямат значение, е, че моралът и атмосферата в тази „държава” са непоносими. И ако аз бях на 20 години щях да си стягам багажа не по икономически (защото да – тук е възможно да се оцелее), а по човешко-морално-философки причини. Убеден съм, че преди да имате „оферти” от 4 университета във Великобритания сте посещавали елитно училище в България, вероятно не под „шапката” на МНО. Че сте имали достъп до курсове и учители, които по никакъв начин децата от моето село не могат да си позволят. И че когато сте искали пари в брой от баща си (в съседната стая) по Скайп, малко хора са можели да си позволят компютър и интернет достъп (а и днес в моето село има максимум 10 такива).

Тоест - животът ви е минал в един кръг повече или по-малко отдалечен от живуркането, на което са обречни 80% от представителите на тази заг(н)иваща нация.

Забравяте да споменете, че България е управляна в последните години (няма да уточнявам колко) от една институционализирана мафия, че корупцията и чалгата са завладели тотално това общество, че образователната ни система бълва некадърни, самонадеяни изтърсаци. За здравеопазването няма да говоря – ако искате да видите как е, идете на един преглед и лабораторни изселдвания в който и да е провинциален град. Че шансовете за професионално развитие са нулеви, защото тук наука и индустрия няма, а само далавери. Че културата и изкуството са едва ли не „табу”, а малкото занимаващи се с тях са смятани за „лузери” и откачалки. И че, София – моя роден град – далеч не е България.

Да, аз също се върнах тук след 16 години в чужбина и то доста успешни – творчески и финансово. За разлика от вас, аз съм не толкова млад и имам други причини, които ме карат да остана тук. Ала с всичката гнусотия, която ни залива в последните години – като се започне с икономиката и се свърши с екологията – аз не мога да виня нито г-н Фараж за неговите твърдения, нито всеки млад българин, който мисли да напусне тази страна. Просто „страна” вече няма. Мафията си я привитизира и прави каквото си иска и си има официална статистика с която да замазва положението.
Искам да използвам възможността да ви поканя в моето село, и в близкия провинциален град, за да ви покажа колко много се заблуждавате. И да имам лично възможността да ви кажа как вашето самодоволство и късогледство са една от причините т.нар. елит на България да не прави нищо полезно за спасяването на тази „нация”.

И аз написах това писмо с добри чувства, но и с малко гняв. С гнева на нашето поколение, което изгуби най-хубавите си години в т.нар. „преход”. Не очаквам отговор от вас.

С умиление,
Кирил Станков

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

25

D.Danov

преди 11 години

Тръгвай сине! Напред, и... късмет!Тук надежда за теб не остана.Скътах тези пари за билети поплаках си малко зарана...Все си вярвах, че мойто момчев тоз несигурен свят ще сполучи.Но животът надолу течеи напомня помия за куче.Някой вече ни сложи черта.Като мъртви дори ни посече.Щом преминеш след тази врата -не се връщай тук никога вече.Даже вън да е тежко - ще знам,че синът ми със труд ще успее.Тук да прося за нас ме е срам,а оттатък - поне се живее.Малка пенсия имам. Уви!И за двама се никак не връзва.Тръгвай, моя любов, и върви,че сърце ми от болка измръзва

24

Тунчер Шефкъев

преди 11 години

Иначе, наистина браво на момичето за смелостта!

23

Тунчер Шефкъев

преди 11 години

До Велин Трендафилов, това, че човека казва суровата истина не го прави "псевдо-българин" и непатриотичен. С извинение, коментарът ви няма никакъв смисъл; г-н Станков казва, че сам е избрал да се върне в България и да живее на село, въпреки, че е роден в София и е имал възможност за професионално развитие извън страната. Също, не казва, че главната идея на писмото на Ралица е безсмислена, а просто ѝ отваря очите за проблема и обяснява реално ситуацията, като потърпевш, за разлика от нея.

fallback