Дом на около два милиона души, ивицата Газа е дълга 41 км и широка 10 км, анклав, ограничен от Средиземно море, Израел и Египет.

Напрежението между Газа и Израел наскоро ескалира до най-тежкото насилие от няколко години и накара ООН да предупреди за "мащабна война".

Първоначално окупирана от Египет, Газа е превзета от Израел по време на войната в Близкия изток през 1967 г. През 2005 г. Израел изтегли войските си и около 7 000 заселници.

Сега Газа е под контрола на войнствената ислямистка група Хамас, която изтласка силите, лоялни на управляващата тогава Палестинска власт (ПА) след насилствен разрив през 2007 г. Оттогава Израел и Египет ограничават движението на стоки и навлизането и излизането на хора, като мерки за сигурност срещу бойците.

Хамас и Израел водиха кратък конфликт през 2014 г., а през май 2021 г. военните действия между двете страни отново избухнаха.

Какво предизвика последното насилие?

Боевете в Газа започнаха след седмици на нарастващо израелско-палестинско напрежение в окупирания Източен Йерусалим, което завърши със сблъсъци на святото място, почитано както от мюсюлмани, така и от евреи. На 10 май Хамас започна да изстрелва ракети, след като предупреди Израел да се оттегли от мястото, предизвиквайки ответни въздушни удари. Обменът се засили и военните действия бързо прераснаха в най-тежкото насилие между Израел и Газа от 2014 г. насам.

Ракетите повреждат електропроводите

Спирането на тока е ежедневие в Газа. Преди последния военен сблъсък домакинствата в Газа получават мощност на осемчасови ротации.

Твърди се, че последното насилие е повредило електропроводи и е нарушило доставките на гориво. Според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси повечето домове сега получават ток само за три-четири часа на ден.

Ивицата Газа получава по-голямата част от мощността си от Израел, заедно с допълнителни енергия от единствената електроцентрала в Газа и малко количество от Египет.

Както електроцентралата в Газа, така и отделните генератори на много хора зависят от дизелово гориво, но доставките, идващи през Израел, често се блокират, което води до повече смущения.

Граничните пунктове често са затворени

Откакто Хамас идва на власт в Газа през 2007 г., Египет до голяма степен поддържа границата си с Газа затворена.

Миналата година бяха наложени допълнителни ограничения, за да се опита да ограничи разпространението на коронавирус.

Преминаването Рафах в Египет и преминаването на Ерез в Израел бяха затворени за около 240 дни и отворени само за 125 през 2020 г., според данни на Ocha.

През 2019 г. около 78 000 души са напуснали Газа през прелеза Рафах, но през 2020 г. те са намалели до 25 000.

На север преминаванията към Израел при Ерез също са паднали драстично през 2020 г. - отчасти поради пандемични ограничения. Тази година около 8 000 души са напуснали Газа през прехода Ерез, повечето от тях пациенти или хора, които ги придружават за медицинска помощ в Израел.

До последното насилие трафикът отново бе започнал да се засилва. След началото на военните действия някои конвои за помощ са били пропуснати, но като цяло пресичането остава затворено.

Атакувана тунелна мрежа

Около 80% от населението на Газа зависи от международната помощ, според ООН, а около един милион души разчитат на ежедневна хранителна помощ.

Блокадата, наложена от Израел, се отрази сериозно на движението и излизането от ивицата и на възможността за търговия.

За да се опита да заобиколи блокадата, Хамас е изградил мрежа от тунели, които използва за внасяне на стоки в Ивицата, а също и като подземен команден център. Израел казва, че тунелите се използват и от бойците, за да се придвижват далеч от полезрението и са обект на въздушни удари.

Коронавирусът също е оказал влияние върху местната икономика, която е започнала да показва признаци на възстановяване, според Световната банка, когато избухват боевете.

Пренаселеност и повредени домове

Газа има голяма гъстота на населението. Според ООН почти 600 000 бежанци в Газа живеят в осем претъпкани лагери.

Средно има повече от 5700 души на квадратен километър - подобно на гъстотата на населението в Лондон - но тази цифра се увеличава до над 9000 в град Газа.

Израел обяви буферна зона по границата през 2014 г., за да се предпази от ракетни атаки и проникване на бойци. Зоната намали количеството земя, на която хората могат да живеят или да стопанисват.

ООН смята, че около 140 000 къщи са били повредени или унищожени при сблъсъците през 2014 г. и оттогава подкрепя почти 90 000 семейства с помощ за възстановяване на домовете им.

Ocha казва, че няколкостотин домове са сериозно повредени при последните боеве, но ще отнеме известно време, за да разкрие пълния размер на щетите.

Здравните услуги са под напрежение

Системата за обществено здравеопазване в Газа е в несигурно състояние поради различни причини. ООН помага, като управлява 22 здравни заведения. Но редица болници и клиники бяха повредени или унищожени в предишни конфликти с Израел.

Пациентите от Газа, които се нуждаят от лечение в болниците на Западния бряг или Източен Йерусалим, първо трябва да получат одобрение от ПА, а след това и изходни пропуски, одобрени от израелското правителство - през 2019 г. процентът на одобрение за заявленията за напускане на ивици от Газа е 65%.

През последните няколко месеца здравната ситуация се влошава от коронавируса.

През април скокът на случаите стигна до почти 3 000 на ден в Газа. От началото на пандемията има повече от 104 000 случая и над 946 души са починали с вируса.

Световната здравна организация (СЗО) предупреждава, че граничните ограничения не само ограничават достъпа до животоспасяващо лечение за жертвите на военните действия, но и затрудняват реакцията среку коронавируса.

СЗО казва, че това засяга "критичната" програма за ваксинация и увеличава риска от разпространение на вируса, докато хората търсят убежище при роднини или в приюти за спешни случаи.

Конвоите с храна са възпрепятствани

Повече от един милион души в Газа са класифицирани като "средно до тежко несигурни за храна", според ООН, въпреки че мнозина получават някаква форма на хранителна помощ.

Граничните пунктове са отворени, за да пропуснат конвои за помощ, но обстрелът е причинил известни смущения в доставките.

Израелските ограничения за достъп до земеделска земя и риболов са намалили количеството храна, която жителите на Газа могат да произведат сами. Не им е позволено да стопанисват в декларираната от Израел буферна зона - 1,5 км широка от страната на границата от Газа - и това е довело до загуба в производството на около 75 000 тона продукция годишно.

Израел налага ограничение за риболов, което означава, че жителите на Газа могат да ловят само на определено разстояние от брега. ООН казва, че ако лимитът бъде премахнат, риболовът може да осигури заетост и евтин източник на протеин за хората в Газа.

След последния прилив на насилие, Израел временно забрани всякакъв риболов от ивицата Газа. През годините той постави различни ограничения за риболовната зона, нарушавайки поминъка на около 5000 рибари и свързани работници.

Недостигът на вода е рутина

Повечето хора в Газа страдат от недостиг на вода. Водата от чешмата е солена и замърсена и не е годна за пиене.

Докато повечето домакинства в Газа са на водопроводна мрежа, Ocha казва, че семействата са получавали вода само за шест-осем часа на всеки четири дни през 2017 г. поради недостатъчна мощност. Количеството е още по-малко след  последните атаки.

Световната здравна организация определи минималното изискване за ежедневни нужди от вода на 100 литра на глава - за покриване на пиене, миене, готвене и къпане. В Газа средният разход е около 88 литра.

Канализацията е друг проблем. Въпреки че 78% от домакинствата са свързани към обществени канализационни мрежи, пречиствателните станции са претоварени. Ocha казва, че повече от сто милиона литра частично пречистени и сурови отпадъчни води се изпомпват ежедневно в Средиземно море.

В началото на 2021 г. влезе в експлоатация нова пречиствателна станция за отпадъчни води, която да помогне за справяне с проблема.

Училища, използвани като приюти

Много деца посещават училища, управлявани от ООН, и много от тях действат като убежища за хора, избягали от последния обстрел.

Според палестинската агенция за бежанци UNRWA, 64% от нейните 275 училища имат система "двойна смяна", като едно група от ученици е сутрин, а друго - следобед.

Средният размер на един клас е около 41 ученици през 2019 г. Процентът на грамотност за тези на възраст между 15 и 19 години вече е 99% - той непрекъснато се увеличава през последните няколко години, въпреки че само около 66% от учениците остават в гимназията.

Висока младежка безработица

Газа има едно от най-младите популации в света, с почти 65% от населението под 25-годишна възраст, според ЦРУ.

Много млади хора обаче са безработни.

В доклад на Ocha от 2020 г. се казва, че младежката безработица достига 70%, отчасти в резултат на пандемията.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• търговия
• Газа
• Израел
• Ивицата Газа
• здравна система
• военен конфликт
• Хамаас