Разногласията между Русия и Турция по повод на ситуацията в сирийската провинция Идлиб, която остава в зоната на отговорност на Анкара, отново показа как двама тактически партньора проверяват взаимното си търпение, коментира руският вестник “Независимая газета“, цитиран от Агенция "Фокус".

Инцидентът се случи в навечерието на посещението на Реджеп Тайип Ердоган в Киев. Турските позиции в района бяха атакувани от сирийската правителствена армия, в резултат на което са загинали петима турски военни и трима цивилни.

Трагедията доведе не само до ескалация „на земя“, но към изменение на тона на официалните заявления. Докато е на посещение в Украйна, Ердоган се спря на най-чувствителната тема за Москва, споменавайки статуса на Кримския полуостров и положението на кримско-татарския народ.

Ердоган се опълчва на Русия заради действията ѝ в Сирия

Парадоксът в руско-турските отношение се състои в това, че членовете на този тактически алианс в разговора един с друг постоянно увеличават залозите, търсейки по-благоприятни условия за себе си.

Сирия е един от най-ярките примери. Турция е склонна при форсмажорни обстоятелства да подчертае неразделимостта на своите контакти с НАТО и САЩ и да докаже готовността си да разреши всяка конфликтна ситуация с военни средства. Русия обаче знае как да използва взаимодействието на протурските групировки и радикали, намирайки в това обяснението за следващата офанзивна операция на сирийските правителствени сили.

Докато развитието на събитията достигне критична точка, пълноценните преговори няма да започват. Въпросът се усложнява от факта, че всичко, свързано със Сирия, е включено в зоната на жизненоважни за Турция въпроси- положението в Сирия е „главоболие“ от гледна точка на сигурността по границите.

Конфликтът в руско-турските отношения също се засилва поради факта, че географията на двете страни и списъкът с теми, в които те са взаимозависими, непрекъснато се разширява. Това се случи с либийската криза, която Русия и Турция обсъждат почти едновременно със сирийските проблеми.

Анкара, която официално подкрепя Правителството на Националното съгласие, ръководено Файез Серадж, се опитва да спре настъплението на Либийска национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар. С увеличаване на интензивността на военните дейности, се увеличава и необходимостта на Турция да започне преговори с Москва-именно нея Анкара публично нарича покровителката на Хафтар.

Проверявайки „червените линии“ на Турция, Русия не бива да се заблуждава с постоянната й готовност да отстъпи. Разногласия между Анкара и Вашингтон могат да създадат илюзията, че тя няма алтернатива в полза на добрите отношения с Москва. Трябва да се разбере, че САЩ имат много повече инструменти за натиск
върху Турция, отколкото друг.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• НАТО
• САЩ
• Русия
• Турция
• Сирия