"Иска ми се да бях живял в епохата на Хомейни", каза 27-годишният Махбубех Рамазани, който наскоро посетил джамията към жилището на аятолаха, която сега е туристическа атракция в северен Техеран. "Той още ми е любимец, защото никога не е искал нищо за себе си и за членовете на семейството си".
Споменът за Хомейни, починал през 1989 г. на 86 години, днес буквално е надвиснал мощно над Техеран. Неговият мавзолей със златен купол в южен Техеран е едно от първите неща, което хората виждат, докато шофират към града от летището, наречено на негово име.
Дори ЦРУ, в анализ за него през 1983 г., признава, че иранската революция не би могла да се случи без него. Неговите записани на магнитофон проповеди се разпространяваха в цялата страна в дните, довели до заминаването на шаха, призивите му за подкрепа на бедните внасяха популистки тон сред борещите се народни маси в Иран.
Стилът му съответстваше на една от неговите мантри: "Ислямът е политика"
"Той използва повторение, ритъм, преувеличени образи и язвителни политически вицове, за да прокара посланието си у дома и променя неговата лексика, но не и предаването му, за да изрази нараснала емоция", пише ЦРУ. "Неговото монотонно говорене упражнява хипнотичен ефект, засилван от негови привърженици, разположени в публиката, за да ръководят скандирането на лозунги".
Въпреки политическите му успехи, той настоявал семейството му да не участва в политиката
Донякъде това произлиза от твърденията за корупция, с които беше заобиколено семейството на шах Мохамад Реза Пахлави, чийто родини се обогатиха чрез правителствени договори и държавната хазна. Семейството на шаха и дворът бяха наричани от протестиращите и тогавашната опозиция олигархията с "1000 членове", заради широкото им присъствие в правителството и частния сектор. Бащата на Хомейни, който бил молла, е убит няколко месеца след раждането му заради активизма му срещу богати земевладелци.
"Желанието ми е тези, които са свързани с мен, да не влизат в политически течения", каза Хомейни през 1980 г., когато един от внуците му подкрепи тогавашния подложен на критики либерален президент Аболхасан Банисадр. "Нареждам ти, въз основа на шериата, да не влизаш в политически игри".
Хомейни и съпругата му Хадидже Сагафи имат пет деца и 15 внуци. Дъщеря му Захра Мостафави по-късно стана политически активна, но през 2006 г. каза, че нейният баща казал на нея и други членове на семейството: "Не влизайте в политиката, докато съм жив".
"След смъртта му решихме да не влизаме" в политиката, каза тя. По-късно обаче, тя пише открито писмо до върховния лидер аятолах Али Хаменей, за да протестира срещу решението да се забрани на влиятелния президент Акбар Хашеми Рафсанджани да се кандидатира на изборите през 2013 г.
Семейството на Хомейни не остава дълго встрани от политиката, отчасти заради промените вътре в Иран. Нарастващото младо население се нуждае от работни места и има различна политическа перспектива от поколението на родителите си. Тези искания раждат реформисткото политическо движение, което се опитва да промени иранското правителство отвътре и да позволи по-големи политически свободи на народа си.
Внучката Захра Ешраги, чийто съпруг Мохамад Реза Хатами беше брат на президента реформист Мохамад Хатами и заместник-председател на парламента, се опита да създаде своя женска организация. И тя, и съпругът й направиха опит да се кандидатират за парламента през 2004 г., но бяха блокирани от Съвета на пазителите - 12-членен орган, който проучва кандидатите и редовно отхвърля онези, които призовават за драматични реформи. По същия начин съветът блокира Али Ешраги, друг внук на Хомейни, през 2008 г.
Междувременно, един от правнуците на Хомейни става все по-изтъкнат, донякъде заради използването на Инстаграм. Ахмад Хомейни, 20-годишен шиитски духовник, публикува свои снимки, както в западно облекло, така и с черен тюрбан, което го обозначава като пряк потомък на пророка Мохамед.
Той също така непринудено поства снимки на Хатами, който е обект на държавно разпоредена цензура на медиите в Иран, и на политика реформист Мир-Хосеин Мусави, който продължава да е под домашен арест години след като оглави Зеленото движение в Иран, след неговата оспорвана изборна загуба от твърдолинейния президент Махмуд Ахмадинеджад през 2009 година. Неговият баща Хасан Хомейни, друг внук на Хомейни, не беше допуснат през 2016 г. от властите да се кандидатира за място в иранското Събрание на експертите, което може да назначи или отстрани върховен лидер.
Но страховете от появата на политически династии в Иран се запазват. По-рано тази година президентът Хасан Рохани описа ислямската революция от 1979 г. като насочена към това да се избегне "син да седне на трона след смъртта на баща си".
Членовете на семейството на сегашния върховен лидер Хаменей са възприели подход към обществения живот, който не се набива на очи.
Политическият анализатор Амир Мохебян, който е начело на консервативен мозъчен тръст в Техеран, смята, че както забраната на Хомейни, така и антимонархическите чувства на хората не допускат създаването на каквито и да са политически династии.
"Обществото е много чувствително към всякакъв вид династии", каза той.
Но дори и днес Хомейни остава могъща фигура в умовете на много иранци.
"Хомейни беше велик. Присъединих се към неговата революция, въпреки че имах добра работа, добър живот, само защото той каза, че ислямът е в опасност", каза Ирадж Халилзадех - 81-годишен пенсиониран работник в обувна фабрика, докато посещаваше наскоро гробницата на Хомейни. "Очаквам сегашното правителство да обърне внимание на бедните хора".
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
21
Надъхняк
преди 5 годиниДо 30А някой имаме доходи по 150000 лева на месец от далавера, батенце! Според мен, това оправдава всичко. Тва че некво *** страдат, не е мой проблем!
20
Анонимен
преди 5 годиниПри демокрацията богатите изхвърлят много огризки храна на боkлука за да могат пенсионерите да ровят в кофите и да се хранят.
19
Анонимен
преди 5 годиниСАЩ са най-големият проузводител на петрол в Света и изнасят нефт много повече от Венецуела а в същото време 42 милиона американци гладуват (близо 1.5 пъти повече от цялото население на Венецуела), и живеят само благодарение на купоните за храна, food stamps, които федералното правителство им отпуска за не мародерствят от глад по улиците.