Егитептският синдром удари целия регион

Това, за което всички говореха, вече е факт. Народните въстания срещу авторитарните режими в Тунис и Египет бутнаха първите плочки от доминото и сега на редица дългогодишни управници им пари под краката. В това число и на непоклатимия полковник Муамар Кадафи.

След преврата през 1969 година той установи тотален контрол върху страната и се утвърди като един от най-хитрите играчи в световната политика. Ползващ се и с мощта на петролна сила, Кадафи превърна джамахирията в лично владение. Не че не е имало опити за протести срещу управлението му, но през изминалата нощ припламна искра, която твърде вероятно ще разпали истински пожар в двора на Кадафи.

От години в най-населения либийски град Бенгази има брожения срещу полковника. Според правозащитната организация "Хюман райтс уоч" през 1996 г. силите за сигурност са застреляли най-малко 1200 затворници в затвора "Абу Салим" в Триполи при неизяснени досега обстоятелства. От няколко години близките на жертвите, повечето от Бенгази, настояват да бъде хвърлена светлина върху избиването на затворниците и виновниците да бъдат изправени пред съда.

Снощи обаче се стигна до улични боеве. Полиция разпръсна със сила протест срещу режима в пристанищния град, разположен на 1000 километра източно от столицата Триполи. Поводът за демонстрацията беше задържането на видния правозащитник и критик на властта адвокат Фетхи Тарбел.

Демонстрацията постепенно прерасна в бунт срещу властта. Под натиска на протестиращите Тарбел бил освободен, но събралите се около 2000 души не се разотишли и към тях се присъединили още хора. Хората били със сила от силите за сигурност. В сблъсъците са ранени 14 души, от които 10 полицаи.

Скандиранията на тълпата обаче са красноречиви: „Бенгази, събуди се, дойде очакваният ден”, „Кръвта на мъчениците не бе пролята напразно”, „Народът не иска корупция”.

В четвъртък се очаква и либийският „Ден на гнева”, какъвто вече видяхме в Египет и Йемен. Под лозунга „Бунт на 17 февруари 2011 г. в Деня на гнева в Либия” групата във facebook, която подготвя утрешните протести, нарасна от 4400 души в понеделник до над 10 000 в сряда.

Режимът не се бави с отговора и държавните медии бълват материали за „спонтанни” демонстрации в подкрепа на Кадафи в редица градове, включително и в Бенгази.

Подобна тактика използва и Хосни Мубарак, но тя имаше съвсем краткотраен ефект.

Изблици на любов към властта се забелязват и в Йемен, където поддръжници на дългогодишния президент Али Абдула Салех (управляващ вече три десетилетия) излязоха по улиците редом до тези, които протестират срещу бедността, и корупцията и настояват за реални политически реформи.

В Бахрейн хиляди продължават да демонстрират в столицата Манама след два дни на кървави сблъсъци с полицията, довели до смъртта на двама души. Кралят Хамад бин Иса Ал Халифа изрази съболезнования на близките на жертвите и обеща пълно разследване на убийствата. Полицаите, замесени в инцидентите, вече били арестувани.

Протестите обаче не спират. Хората държат на няколко основни искания – да бъдат освободени политическите затворници, да се създадат нови работни места, парламентът да има по-широки правомощия, да се напише нова конституция, премиерът Шейх Халифа бин Салман да напусне поста, който заема 40 години.

Мнозинството в страната са мюсюлмани шиити, които се оплакват, че са репресирани от управляващия от 18 век сунитски политически елит.

Иран също яхна близкоизточната вълна и там вълненията срещу управлението на президента Махмуд Ахмадинежад продължават. След като двама души бяха убити в улични боеве между полиция, анти- и проправителствени демонстранти, в сряда отново имаше размирици. Безредиците избухнаха по време на погребението на една от жертвите в столицата Техеран.

По данни на опозицията 1500 нейни активисти са били арестувани от началото на протестите досега. Представители на властта пък настояха водачите на бунта да бъдат осъдени и екзекутирани.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase