Радислав Кръстич, бившият генерал от Армията на Република Сръбска, призна отговорността си и изрази съжалението си за участието си в геноцида в Сребреница. Той бе осъден в Хага на 35 години затвор за подкрепяне и подпомагане на деянието.

През юли 1995 г. силите на босненските сръбски войски отнеха живота на над 8 хиляди мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница. За геноцида и други престъпления в района на Сребреница са осъдени над 50 души на общо около 700 години затвор. Сред тях са и президент на Република Сръбска по време на войната Радован Караджич и главнокомандващият на Армията на Република Сръбска Ратко Младич, които са осъдени на доживотен затвор, съобщи босненската редакция на Радио Свободна Европа, пише БТА.

В писмо, в което моли за временно пускане на свобода, бившият генерал на армията на босненските сърби Радислав Кръстич пише, че ако можеше и сам би гласувал за Резолюцията на Обединените нации, с която 11 юли се провъзгласява за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница.

"Нямам право на глас, тъй като в тази Резолюция се споменава и моето име – аз извърших невероятно и непростимо престъпление. Ако някой ден ме пуснат, бих искал още веднъж да отида в Поточари, където се намира гробището на Сребреница, за да се поклоня пред жертвите и да помоля за прошка", пише Кръстич в писмото си.

Апелационният съвет към Трибунала за бивша Югославия в Хага осъди Кръстич през 2004 г. на 35 години затвор по обвинение за подпомагане и подкрепа на геноцида в Сребреница, гонения и убийства на босненски мюсюлмани в Сребреница през юли 1995 г. Това е първата окончателна присъда, с която Трибуналът в Хага установи, че армията на Република Сръбска е извършила геноцид в Сребреница. С тази присъда бе намалена предходната 45-годишна присъда на Кръстич, обявена през 2001 година. Тогава той е осъден за извършване на геноцид, но Апелационният съвет променя тази част.

В писмото си Кръстич приема присъдите на Трибунала от 2001 г. и 2004 година. Той потвърждава, че е знаел, че някои членове на Главния щаб възнамеряват да извършват геноцид, но нямат достатъчно сили, за да осъществят стрелбата без употреба на Дринския корпус, чийто командир по това време е Кръстич.

"Знаех, че употребата на сила под мое командване ще допринесе значително за извършването на екзекуция на пленниците бошняци", допълва той.

Той потвърждава също, че е помогнал и подкрепил престъпление срещу човечеството, като е участвал в съвместно престъпно деяние на насилствено прогонване на цивилни босненски мюсюлмани от Поточари между 10 и 13 юли 1995 година.

"Участвал съм в създаването на хуманитарна криза, която е предшествала насилственото преместване на жени, деца и старци от Сребреница", посочва още Кръстич в писмото си.

Той отбелязва също, че с това писмо се обръща към обществеността в страните от бивша Югославия.

"Бих искал думите ми да бъдат прочетени и разбрани от младите, които днес живеят на териториите, на които някога се намираше страната, наречена Югославия. Да се спрат и да си кажат – никога повече. Никога повече война, никога повече смърт само защото някой изповядва друга религия или е от друга нация, има други вярвания, никога повече геноцид", пише бившият генерал.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Венемира Мачева

• Югославия
• Република Сръбска
• Радислав Кръстич