След преизбирането на Вучич: Върви ли Сърбия към автокрация?

Наблюдатели на демокрацията и активисти на гражданското общество в Сърбия предупредиха, че страната се плъзга към автокрация при управлението на президента Александър Вучич, който този месец беше избран за втори мандат с голямо мнозинство.

След кампания, белязана от съобщения за широко разпространени подкупи, сплашване и манипулации, Вучич спечели 60% от президентския вот. Резултатът от парламентарните и общите избори в Белград обаче все още не е ясен. Опозицията очаква съдилищата да решат дали гласуването ще се повтори в районите, в които тя е подала жалби за сериозни нарушения. В резултат на това, ново правителство няма да бъде сформирано в продължение на няколко месеца.

"Най-вероятното развитие е, че Вучич ще протака този процес и ще настъпи хаос, а той винаги използва хаоса в своя полза", каза Боян Елек, заместник-директор на белградския Център за политика на сигурност. "Той е толкова пресметлив и такъв голям стратег, че е в състояние да обърне всяка ситуация в своя полза."

Войната в Украйна обаче изправя президента пред сериозно предизвикателство, тъй като Сърбия сякаш се колебае между кандидатурата си за членство в ЕС и отдавнашния си съюз с Русия. Двете страни имат тесни исторически, религиозни и културни връзки, а Москва оказа решаваща подкрепа на Белград в Съвета за сигурност на ООН, блокирайки независимостта на Косово. Освен това Сърбия е напълно зависима от руския нефт и газ. Тази седмица Вучич обвини Украйна и неназована страна от ЕС, че са организирали серия от фалшиви заплахи за бомба срещу самолети на Air Serbia. Той не представи доказателства за твърдението, което Украйна нарече "неоснователно".

Но след нахлуването на Русия в Украйна сигналите, които идват от европейските столици към Белград, ясно показват, че балансиращата игра на Вучич вече не е жизнеспособна.

"Те искат по-остро осъждане - това може да бъде лесна победа - и определено да се присъединят към някакъв вид санкции", каза Елек. "Той ще се опита да играе още малко по този начин, но мисля, че ако най-накрая трябва да вземе решение, единственият рационален избор ще бъде да избере проевропейската страна. Ако реши да се присъедини към пакета от санкции, те няма да навредят твърде много на Сърбия".

Президентът не бързаше да осъди руската агресия, която първоначално беше съобщена в проправителствените таблоиди като руско нахлуване в Украйна. Сърбия също така не е приела нито една от санкциите на ЕС срещу Русия след анексирането на Крим през 2014 г. Но сръбските анализатори смятат, че президентът вероятно ще се присъедини към преките санкции срещу Москва, ако войната все още продължава, когато новото му правителство бъде окончателно сформирано.

Въпреки ясното осъзнаване на автократичните тенденции на Вучич, Ангела Меркел и Урсула фон дер Лайен направиха посещения в Белград в рамките на един месец миналата година.

"Не мисля, че това е полезно, но мога да го разбера. Въпросът е, че ЕС не вижда в лицето на опозицията надежден, достатъчно силен партньор", каза Биляна Джорджевич, опозиционен депутат от новосформираната ляво-зелена коалиция "Морамо", която спечели 13 места. Тя описа културата на ендемична злоупотреба с парламента от страна на управляващата партия, като даде за пример бюджета за 2018 г., който беше приет без дебати, след като нейните депутати използваха стотици поправки, за да блокират всякакви въпроси от страна на опозицията.

"За съжаление те (европейските лидери) избраха стабилността пред демокрацията, което е наистина лошо. Това също така подкопа ЕС тук, в Сърбия. Хората станаха евроскептици, което е разбираемо", каза Джорджевич.

Стабилността на Балканите е изключително важна за ЕС, а в лицето на Вучич Брюксел изглежда е намерил политик, който може да я предложи.

На последните избори през 2020 г. Вучич си осигури 188 места в 250-местния парламент. Този резултат обаче до голяма степен се дължеше на бойкота на опозиционните политици, които протестираха срещу словесните обиди и саботирането на парламентарните процеси от страна на депутати от управляващата партия. "Ситуацията в парламента беше наистина лоша. Хората от управляващата партия бяха много словесно агресивни", каза Джорджевич.

Вукосава Църнянски, директор на организацията за наблюдение на демокрацията CRTA, обясни, че при отсъствието на опозиция в парламента през последните две години, фигурите на гражданското общество са били вкарани в тази роля по неволя. "Бяхме постоянно атакувани", каза Църнянски, описвайки клеветническите кампании срещу CRTA и лично срещу нея в парламента и проправителствените медии. "Това, което виждаме, е сериозно отстъпление на демокрацията в Сърбия, особено във функционирането на институциите, включително на парламента. През 2016 г. управляващата партия започна да заглушава всеки свободен глас в Сърбия".

София Тодорович, програмен директор на Младежката инициатива за правата на човека в Белград, заяви, че крайнодесни и националистически групи сплашват безнаказано граждански правозащитни органи.

Тодорович е нападната от националистически футболни привърженици по време на фестивала „Mirëdita, dobar dan“ през 2017 г. - ежегодно събитие за насърчаване на културните връзки между Косово и Сърбия, за чието организиране тя помага. След нападението тя е глобена за това, че е протестирала по време на речта на осъдения за военни престъпления Веселин Сливанканин на събитие, организирано от партията на президента.

Сърбия е една от четирите балкански държави, които преговарят за достъп до ЕС. В доклад на Европейската комисия от 2021 г. за напредъка на страната в областите, в които са необходими реформи, се отбелязва тревожната липса на свобода на медиите, нападенията срещу опозицията и активистите на гражданското общество, корупцията, организираната престъпност и държавният контрол върху полицията и съдебната система.

"По време на парламентарните дебати отново се използваха подстрекателски изрази срещу политическите опоненти и представителите на други институции, изразяващи различни политически възгледи", се предупреждава в доклада.

"Естеството на автокрацията е, че не можеш да се върнеш назад, много е трудно да "деавтократизираш" един лидер, освен ако няма някакъв огромен външен шок, което може би се случи с войната в Украйна", каза Елек. "За да остане на пътя си към автокрация, Вучич се нуждае от подкрепата на Запада. Опасяваме се, че ако той все пак реши да обърне гръб на Русия, това ще му позволи да продължи по този път".

Фийби Грийнууд, "Гардиън"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase