Където има дим, има и огън: Босненците се страхуват от нов конфликт

Мирното споразумение, което обединява Босна и Херцеговина, е застрашено от нарастването на сръбския национализъм.

Повече от три години война през 90-те години на миналия век опустоши Босна след падането на Югославия. Десетки хиляди хора бяха убити, стотици хиляди други бяха прогонени от домовете си чрез етническо прочистване - а изнасилването беше широко използвано оръжие за война.

Конфликът завърши през 1995 г. с мирен договор, който разделя страната на две части: босненско-мюсюлманска и хърватска федерация - и другата сръбско образувание, наречено Република Сръбска.

Оттогава, през годините на икономическа стагнация, корупция и политически сътресения, лидерите от всички страни използваха горчивината и разделението на миналото, за да се задържат на власт.

Джеръми Боуен от BBC наблюдава босненската война от началото до края и се върна, за да види как миналото все още преследва настоящето.

Ялена, босненска сръбкиня, не може да забрави погребението на брат си през 1994 година. Зоран Кусмич е убит, биейки се срещу босненско-мюсюлманските сили. Близо 30 години по-късно ужасът все още я преследва.

"Стрелбата беше навсякъде около нас. Случваха се всякакви неща. Чувала съм истории за хора, които са били залавяни и изнасилвани. Истории, как армията се е държала ужасно със своите заложници, най-вече с младите жени", спомня си Ялена. Тя признава, че е имала ръчна граната в себе си по онова време. "Не знаех колко близо е вражеската армия. Страхувах се каква заплаха са те за моите деца. Бях готова да ни убия. Беше грозно, много грозно."

"Исках да умра на погребението на брат си", признава тя пред Джеръми Боуен. "Животът ми не бе същия след това."

Четиригодишната война избухва между две общества, които някога са живеели рамо до рамо. Босненските сърби обсаждат столицата Сараево, а техни мишени в опитите им да свалят мюсюлманското правителство са именно цивилните граждани. Един от снарядите пада върху покрива на семейство Сета.

Да възстановят къщата си е по-лесно за семейство Сета, отколкото да си спомнят войната.

"Няма нищо по-лошо на света от това родител да държи в ръцете си умиращото си дете", казва Сенадин Сета.

"Снаряда срути покрива върху главите ни", спомня си съпругата му Сахиба. "Картината беше ужасяваща. Усетих нещо топло да се стича по ръката ми. Беше кръв. Мислех си, че само аз съм ранена, че тя е добре", разказва майката през сълзи.

Двегодишната дъщеря на Сахиба и Сенадин, Алмадина, е убита при нападението. Сенадин не е ранен, но казва, че е би било по-добре, ако и той бе умрял.

Запитани как са възстановили живота си след такава трагедия, семейство Сета отговаря: "С предизвикване и упоритост. Продължаваш напред, но не можеш да забравиш какво се е случило. Сега се борим за синовете си, за да им осигурим по-добро бъдеще. Но тук няма бъдеще за младите хора."

"Където има дим, има и огън", казва Сенадин, отговаряйки на въпроса дали е изумен, че само 30 години след конфликта, в Босна отново се говори за война."

"Това, от което се страхуваме сега, е че нашите синове може да имат същата съдба, като дъщеря ни. Същата съдба, които имаха всички хора, деца, момичета, които бяха изнасилени и убити", казва Сахиба.

Между 5000 и 6000 души напускат Босна всяка година. Те търсят по-добро бъдеще другаде, изгонени от омразата и разделението, които още витаят в страната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase