Причините да останеш в Тирана са по-малко от мотивите да напуснеш, пише известният албански журналист Анди Бейтя в свой коментар за онлайн платформата "Висинити" - обща инициатива на Европейския фонд за Балканите и Европейския фонд в Сърбия.

Младите албански емигранти от 90-те години, макар и много по-бедни от днешните, бяха "емигранти на свободата". Тези след 90-те не е лесно да бъдат назовани. За да ги определим възможно най-добре, вероятно трябва да се върнем назад, пише авторът в коментара, публикуван в информационния сайт Екзит.

Албанците са сред нациите, които обръщат голямо внимание на образованието на децата. Мечтата на албанските бащи и майки да осигурят най-добрите училища за децата си остава все така жива, но тя вече изисква невероятни усилия.

Сред албанските млади хора, които се обучават в чужбина, са децата на тези, които се считат за албански милионери. Това са неколкостотин души, може би дори две или три хиляди. Те учат в най-добрите училища, от Лондон до Америка, някои завършват и с отлични резултати, но колко от тях всъщност остават в страните, в които са следвали? Те могат да бъдат преброени на пръстите на едната ръка.

Почти 99 процента от тези деца, чието образование е платено с не много усилия, всъщност, вече са се завърнали в Албания. Може да се каже, че те повече живеят тук, отколкото работят. Защо? Просто е! Защото в Албания имат възможност за собствено жилище, да живеят отделно от родителите си, да имат втори апартамент на плажа, който почти не използват, както и една или две скъпи коли, получени като подаръци. И то без да добавяме тук емоционалния ефект, а именно, че това специфично малцинство в Албания, с поведение на "феодален господар", може лесно да се размине със затвора, ако бъде заловено с оръжие или удари някого с кола, пише Анди Бейтя.

Повечето млади хора, особено тези, които не живеят в столицата Тирана, емигрират, защото знаят, че на Албания са й необходими поне 10 години, за да навакса средната заплата в България или Румъния. При сегашното ниво на заплащане младите албанци не могат да си позволят да се отделят от родителите и да водят самостоятелен живот със собствените си семейства.

В Албания имаше три различни вълни на емиграция: една след 90-те; втора - след 1997 г., когато цялата страна се срина заедно с пирамидални схеми, в които стотици албанци изгубиха спестяванията си, и след 2013 г., обобщава журналистът.

Докато първите две вълни са разбираеми, емиграцията след 2013 г. е трудна за обяснение, доколкото Албания, поне според статистиката, икономически не създава предпоставки младите хора да рискуват живота си, натъпкани в камиони на път за Англия например. Но това все още се случва. Вероятно защото страната е попаднала в ръцете на малка група олигарси, които със своя едър бизнес са основният враг на малките бизнеси - от малки магазинчета до кафенета, с които се борят безпощадно.

Премиерът на Албания, който е на власт от 2013 г., постоянно казва, че никой в страната не умира от глад, но от друга страна не се притеснява да твърди, че "в Албания има работа, но няма професионалисти" и да призовава едрите албански бизнесмени "да обърнат внимание на емигрантите от Бангладеш", като не забравя да допълни: "след като започнат да говорят албански, се отървете от тях".

Значи - за албанския премиер работник, който започне да чете и следи албанските медии, да участва в ежедневни дебати или се организира в синдикат, вече не е полезен за икономиката. Може би точно в този манталитет на управление трябва да търсим главните причини за третата вълна на емиграция на албанската младеж, заключава Анди Бейтя.
/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Албания
• мотиви
• млади хора
• емиграция