"Промяната на границите би означавало отваряне на кутията на Пандора", казва Валентин Инцко.

Като международен върховен представител в Босна и Херцеговина неговата работа е да поддържа мира, който е траен, след като Дейтънското мирно споразумение сложи край на конфликта през 1995 г., след почти четиригодишни боеве, които отнеха живота на около 100 хил. души.

Причината за неговия ужас са неофициални документи, предлагащи някои от границите на Балканите да бъдат преначертани. Те направиха обиколки в дипломатическите кръгове, преди да бъдат публикувани от медиите в Западните Балкани.

Що се отнася до Босна, нейният върховен представител няма намерение да изказва предположения, че отговорът на продължаващата дисфункционалност ще бъде прекрояване на националните й граници.

"Ако някой иска да мисли за промяна на границите, първо трябва да посети всички военни гробове от Франция до Сталинград", предупреждава той.

Документите нямат име на автор. Това е в съответствие с неофициалния им характер, но съдържанието предизвика възмущение в целия регион.

Сред предложенията им бяха:

- "Мирно разпускане" на Босна и Херцеговина, като Сърбия и Хърватия анексират голяма част от територията й. 
- Обединение на Косово и Албания
- Създаването на автономен регион с етнически сърби с мнозинство в Северно Косово

Документът изглежда като етнонационалистичен списък с желания от 90-те години. И всички все още си спомнят до какво доведе това по онова време.

"Хората се притесниха. Една от служителките ми плачеше, тя наистина се притесни от тези карти", казва  Валентин Инцко пред BBC. "Правим грешка, ако смятаме, че замразените конфликти остават замразени завинаги. Виждаме Нагорни Карабах и Палестина - замразени конфликти могат да избухнат по всяко време. Това може да се случи и в Босна и Херцеговина."

Аферата на хартия се превърна в дипломатическо заблуждение.

Малко хора са имали какво да кажат в подкрепа на идеите, които съдържа документа - с изключение на висшия босненски етнически сръбски политик Милорад Додик, който никога не пропуска шанс да прокара идеята за отцепване на етнически сръбския регион с мнозинство в страната. Съгласно Дейтънското споразумение страната беше разделена на босненско-хърватска федерация и босненско-сръбска република (Република Сръбска).

Но тези документи може да не са дело на самообслужващи се ултранационалисти. Словения трябваше да се бори с предположенията, че е разпространила първия документ. А медиите в Косово определиха втората публикация като "френско-германско" предложение.

Джеймс Кер-Линдзи, експерт по Балканите в Лондонското училище по икономика, казва, че "мисленето в синьо небе" е един от начините европейските лидери да се справят с привидно неразрешими проблеми в региона.

"Не можем да отречем, че има проблеми в Западните Балкани. Има два важни въпроса, които трябва да бъдат решени: спорът между Сърбия и Косово за независимостта на Косово - и дълбоко вкоренената политическа дисфункционалност, която съществува в Босна. Това притеснява политиците през последните 15 години. Така че подобен метод, подтикнат от опита да се измисли нов подходи към това, не е особено необичаен", обяснява той.

Въпреки това Словения се опита да изпрати двата документа в кофата за боклук на среща на регионални лидери, на която беше домакин по-рано този месец. Страната предложи декларация, потвърждаваща неприкосновеността на сегашните граници.

Но Сърбия отказа. Президентът Александър Вучич заяви, че страната му признава "границите, определени от Хартата на ООН". С други думи - той няма  намерение да подпише документ, който може да се тълкува като признаване на независимостта на Косово.

След среща с Вучич в Словения, президентът на Косово, Вьоса Османи, заяви пред BBC, че е убедена, че Белград стои зад неофициалните документи. "Не съм се съмнявал от самото начало - достатъчно е просто да прочета съдържанието и да видя какво се опитват да прокарат тези документи. Идеята за прекрояване на границите като нещо, което може да постигне мир в региона, а всъщност това е противоположно."

"Ако има нещо, за което целият политически спектър в Косово е съгласен, то това е, че прекрояването на границите е напълно неприемливо", допълва тя.

Естествено, Сърбия отрича да е замесена, а Джеймс Кер-Линдси отбелязва, че има "всякакви теории на конспирацията и объркване".

Но с наближаването на края на 12-годишния си престой като висок представител, Валентин Инцко просто иска всички да приемат границите такива, каквито са, и да се съсредоточат върху обединяването си в Европейския съюз.

"По-добрата идея би била да следваме примера на Тирол - една част е в Италия, друга в Австрия. Но това е един регион, с четири свободи и една валута", казва той.

Но членството в ЕС за страните от Западните Балкани ще остане недостъпно за години. И това означава, че много повече подобни документи, независимо дали са опасни или конструктивни, ще бъдат написани.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Сърбия
• косово
• Херцеговина
• Балкани
• граници
• босна
• прекрояване