Северна Македония наскоро промени името си като част от споразумение с Гърция, което отвори пътя за присъединяването на бившата югославска република към НАТО и ЕС. Мнозина обаче се чувстват унизени от промяната и въпросът остава централен в предстоящите на 21 април президентски избори в страната.

Министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев и неговите социалдемократи (СДСМ) се надяват да нанесат нов удар върху управлявалата дълго време националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ на президентските избори този месец.

СДСМ и неговият кандидат Стево Пендаровски се опитват да извлекат капитал от споразумението за името с Гърция, по силата на което към името на страната беше прибавено "Северна" и беше отворена вратата за членство в НАТО следващата година и евентуално начало на присъединителни преговори с ЕС през юни.

Петдесет и пет годишният Пендаровски води кампанията си с посланието, че гласът за него е глас за НАТО и за Европейския съюз, което от своя страна ще проправи пътя за повече инвестиции и икономически растеж.

ВМРО-ДПМНЕ, която управлява от 2006 до 2017 г. и въвлече страната в още по-дълбока конфронтация с Гърция по въпроса за името, за което Атина претендира, че принадлежи на една от нейните провинции, казва, че промяната на името противоречи и на закона, и на националните интереси.

Президентът Георге Иванов от ВМРО-ДПМНЕ направи всичко в рамките на ограничените си правомощия да забави прилагането на споразумението, но възраженията му бяха неколкократно отхвърлени от парламента. Иванов беше на поста в продължение на два мандата и не може да се кандидатира отново.

Неговата партия отказваше да предаде властта в продължение на половин година след изборите през декември 2016 г. и блокираше СДСМ и коалиционните му партньори - няколко партии на етническите албанци, да изберат ново правителство.

След като в крайна сметка беше отстранена от властта, ВМРО-ДПМНЕ изпадна в хаос, като бившият й лидер и дългогодишен премиер Никола Груевски избяга от страната и получи убежище в Унгария, за да избегне затвор за корупция.

Няколко други високопоставени представители на ВМРО-ДПМНЕ също бяха осъдени, а други все още са подсъдими по обвинения в корупция и злоупотреба с власт.

Според скорошно социологическо проучване обаче кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска-Давкова изостава от Пендаровски с изненадващо малка разлика.

Силяновска-Давкова е критик на споразумението за името с Гърция, като го определя като незаконно и унизително и обвинява правителството на Заев в корупция и непотизъм.

Според проучване на агенция "Рейтинг", проведено между 8 и 14 април, Пендаровски има подкрепата на 38,3 процента от избирателите, докато Силяновска-Давкова - на 33,2 процента.

Третият кандидат, Блерим Река, който е подкрепен от две партии на етническите албанци, би получил 12,6 процента от гласовете.

Ако, както се очаква, никой от кандидатите не спечели повече от половината от гласовете, двамата с най-голяма подкрепа ще участват във втори тур на 5 май.

На втория тур Пендаровски е по-вероятно да получи подкрепа от етническите албанци, които са между 25 и 30 процента от избирателите. Но за да бъде валиден вторият тур, в него трябва да вземат участие поне 40 процента от общо 1,8 милиона избиратели. Доколкото много македонци се колебаят между гнева от промяната на името на страната си и желанието за членство в НАТО и ЕС, съществува вероятност от висок процент неучастие.

Референдумът на Заев за промяната на името не успя да мобилизира достатъчно подкрепа и да осигури необходимата избирателна активност, която достигна едва до 37 процента. Но референдумът не беше обвързващ и в крайна сметка Заев успя да прокара споразумението.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• президентски избори
• Стево Пендаровски
• Северна Македония
• Гордана Силяновска-Давкова