Една дума – деветдесетте

Трябва ли да припомняме какво се случи през 90-те години в бивша Югославия, докато начело на Сърбия беше Слободан Милошевич? За участието във войните, в които загинаха над 100 000 души, а без дом останаха няколко милиона, до голяма степен е отговорен Милошевич.

„Некролог

Слободан Милошевич

Благодарим ти за всички измами и кражби, за всяка капка кръв, пролята от хиляди заради теб, за страха и неизвестността, разбитите животи и изгубените поколения, за нашите мечти, които не осъществихме, за ужасите и войните, които, без да ни питаш, водеше от наше име, за целия товар, който хвърли на плещите ни.
Ще помним танковете по улиците на Белград и кръвта по тротоарите. Ще помним Вуковар. Ще помним Дубровник. Ще помним Книн и Краина. Ще помним Сараево. Ще помним Сребреница. Ще помним бомбардировките. Ще помним Косово. Тепърва ще го помним. И ще го бленуваме.
Помним загиналите, ранените, злощастните, бежанците. Помним унищожените си животи.
 

Ще помнят гражданите на Сърбия: Нада, Сречко, Живко, Слобода, Весела и Миле Чурчич“.

Снимка: Twitter

Колоните бежанци

След офанзивата на хърватската армия в акцията „Буря“ през август 1995 г. около 200 000 сърби от т. нар. Република Сръбска Краина /в Хърватия/ напуснаха домовете си. По време на пътуването си към Сърбия и Република Сръбска /в Босна и Херцеговина/ колоните бежанци – с трактори и други земеделски машини, бяха изложени на нападенията на хърватската артилерия и ВВС. Сръбските власти не разрешиха бежанците да влязат в Белград, насочваха ги към провинцията и в Косово.

Снимка: Twitter

С разрушенията в Сърбия живеят и днес

По времето на управлението на Слободан Милошевич НАТО бомбардира Сърбия. Разрушенията и днес могат да се видят в строгия център на Белград.
 

Снимка: Twitter

Убийството на Иван Стамболич

През август 2000 г. беше убит Иван Стамболич, бивш председател на Председателството на Сърбия. За убийството, чиято жестокост шокира сръбската общественост, бяха осъдени хора от бившата полицейска част за специални операции.

Според съда зад убийството стои Слободан Милошевич, но не е установено какъв е бил мотивът – дали е ставало дума за конфликт на Милошевич с бившия му партиен другар или това е било отмъщение на съпругата на Милошевич – Мира Маркович.

Снимка: Twitter

Два куршума в главата, яма и негасена вар

Преди да бъде убит, по нареждане на Милошевич Иван Стамболич е отвлечен близо до дома му от хора на полицейската част за специални операции. Стамболич е качен в бяло комби с обяснението, че го водят на информативен разговор. Сложени са му белезници на ръцете, краката му са били омотани с широко тиксо, залепени са му и устата и очите и е откаран на Фрушка гора. Убит е с два куршума в главата, закопан е в предварително изкопан ров, като преди това тялото му е било залято с негасена вар.

Снимка: Twitter

Хранителните магазини бяха празни

Така се пазаруваше по времето на Слободан Милошевич.
 

Снимка: Twitter

Купони

Освен хляба с купони се купуваха и олиото, солта, захарта...

Снимка: Twitter

Синът му Марко и щайгите

Може само да се предположи, че авторът на този туит, на който пише „Ето предложение за паметник на Милошевич, да не се мъчите повече“, иска да припомни изказването на Милошевич, че синът му Марко спечелил пари, носейки щайги.

Снимка: Twitter

Хиперинфлация

Една купчина нули, а банкнотата е без абсолютна никаква стойност.

Снимка: Twitter

Еднопосочен билет

Между 3,7 и 4 милиона души от бивша Югославия бяха бежанци или бяха разселени. Цели поколения напуснаха тези територии, деца, родени там, продължиха живота си някъде другаде, от началото, без каквото и да е, и много често спомняйки си за ужасите, които са преживели по време на войната.

Снимка: Twitter

Приказките за лесната печалба и бруталното ограбване на народа

Под погледа и под режисурата на държавата бяха основани „Дафимент банка“ и „Югоскандик“ - пирамиди, които ограбиха десетки хиляди граждани.
 

Снимка: "Блиц"

Опашките за храна

Рафтовете бяха празни, на опашка се чакаше за основни хранителни продукти.

Снимка: Twitter