Пробитите джобове на средната класа в Сърбия

Пропастта между богатите и бедните в Сърбия става все по-голяма. Средната класа днес не може да си позволи да живее по начина от 70-те години на 20 век. Средната класа е разтърсена от кризата, но и първа ще почувства икономическия напредък. Това оценяват социолози и икономисти, пише РТС под заглавие „Пробитите джобове на средната класа“.

Сърбия все повече е смятана за общество със силно социално разслоение – с малък процент изключително богати и все повече бедни. Дългият преход и икономическата криза намалиха средната класа и това, което за нея през 70-те години на 20 век беше нещо нормално, днешната средна класа не може да си позволи.

Всички нюанси на „златната среда“ спират до желанието „да живеем нормално“. Поставя се въпросът какво би трябвало да може да си позволява средната класа.

„Едно време смятах себе си за част от средната класа и тогава можех два пъти годишно да ходя на море, да пътувам до Дания, в чужбина, всичко това за една година, да си купя камера“, разказва мъж от Белград.

Подобни неща сега са лукс. Това сочи и изследване на Нинамедия, според което 71% от анкетираните казват, че нито един член на тяхното семейство през миналата година не е бил на лятна почивка и само 5% са отговорили, че са летували четиримата членове на семейството им.

На въпроса „Колко членове на вашето семейство са ходили на зимна почивка“ 94% са отговорили с „нито един“. Отговор „четиримата членове на семейството“ са дали само 0,06% от анкетираните.

Според икономисти към средната класа се отнасят хората, които имат два пъти по-високи доходи от средното за страната – в случая между 80 000 и 90 000 динара /1 евро = 115 динара/.

Йован Зубович от Института за икономически науки обяснява, че преди цените бяха по-ниски и средната класа можеше да получи много повече неща срещу доходите си.

„Можеха да си позволят лятна почивка от две седмици или зимна почивка от една седмица. Днес със средна професорска заплата от около 70 000 динара това е трудно осъществимо, освен взимане на кредити“, казва Зубович.

Средната класа не се определя само от доходите, но и от ролята в обществото, обясняват социолози. Изследванията показват, че в сравнение с 2003 г. всички класи в обществото са в по-лошо материално положение. Тук влизат и високообразованите, които съставляват средната класа.

Слободан Цвеич от Философския факултет в Белград казва, че едно общество може да постигне политическа и икономическа стабилност, когато средната класа представлява най-малко 20%-25% от него.

„Проблемът при нас е, че намалява, тъй като се закриват много работни места, нови не се откриват и имаме много хора, които имат зависим статут, защото живеят от пенсия, от това, което им изпращат роднини от чужбина и други форми на социална помощ“, казва Цвеич.

„Ако тази класа остане без своята икономическа и политическа мощ, промени в обществото ще се извършат по-трудно“, посочва той.

И социолозите, и икономистите са съгласни, че средната класа е сериозно разтърсена от кризата, но тя ще бъде и първата, която ще почувства икономическия напредък.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase